30 000 медицински сестри и 4000 акушерки.

Толкова са необходими, за да бъде запълнена дупката в здравната ни система. Средната възраст на сестрите е 55 години, а на акушерките - 53.

От Асоциацията на специалистите по здравни грижи определят тенденцията като устойчива, защото всяка година в чужбина заминават да работят между 500 и 600 сестри и акушерки. Промени в Закона за лечебните заведения обаче, са на път да забавят заплашителната тенденция. Или поне на това се надяват от гилдията, предава NOVA. За какви промени става въпрос и достатъчни ли ще са те, за да спрат теча на специалистите по здравни грижи от страната - разказва Ева Костова.

Лъч надежда за тези професии изгря в началото на месеца, когато на специалистите по здравни грижи беше позволено да имат самостоятелна практика.

Те определиха решението като крачка в правилната посока, макар и според тях, малко закъсняла и още не докрай домислена. С промените, медицинските сестри, акушерките, рехабилитаторите и всички останали специалисти по здрави грижи, ще могат освен да работят в самостоятелни кабинети, да посещават и домовете на пациенти, които имат нужда от манипулации или консултации.

За да разберем какво точно означава това, посетихме дома на Йоан. Той е на едва на 6 дни. И е първо дете в семейството на Христина и Георги, които все още не са съвсем наясно какво точно трябва да правят с него.

„Бебетата не обичат да са голи и да губят чувство за равновесие. Размахват ръце и ги съберат както прави той. Така че, ако сте двама и искате да е по-спокоен, единият просто трябва да му хване ръчичките", казва акушерката Надежда Стаменова. 

Работи тази професия вече 20 години. През ръцете й са минали 3 собствени бебета и хиляди чужди. Казва, че не тя открила професията, а професията нея. И я разпознала веднага за свое призвание. Затова, от години се бори за промени в закона, които да позволят на акушерките да работят и сами.

В началото на месеца промените в закона, в крайна сметка, бяха гласувани. И всички специалисти по здравни грижи - като акушерки, медицински сестри, фелдшери или рехабилитатори например, с поне 3-годишен стаж, ще могат да отварят кабинети и да извършват манипулации и консултации без присъствието на лекар.

Надежда, както още 3 нейни колежки от болницата за женско здраве, вече работят и сами.

„Една акушерка спокойно може да проследява нормално развиваща се бременност, да пуска изследвания, да ги назначава, да ги тълкува, да препраща жената при лекар, когато установи проблем.  Чисто сестрински интервенции - поставяне на инжекции, абокати, катетри, сваляне на конци, грижа за оперативна рана", каза Надежда. 

От Асоциацията на специалистите по здравни грижи твърдят, че от години правят опити да убедят общество и управляващи в нуждата от грижи в дома на пациента. Сега са доволни от промените в закона, но казват, че не са достатъчни. Не само заради липсата на финансиране на тези услуги, но и заради друг, според тях, още по-голям проблем.

„Няма ги физическите лица - медицински сестри, акушерки, рехабилитатори, които да влязат в дома на пациента. За пореден път казвам, че в България липсват 30  000 медицински сестри и около 4000 акушерки. Ако преди повече от 10 години се бяха случили тези неща, най-вероятно поне 5000 медицински сестри щяха да си останат в България", поясни председателят на Асоциация на специалистите по здравни грижи Милка Василева. 

В деня, в който е заснето интервюто, тя обясни, че само за последните 24 часа подписаните от нея удостоверения за работа в чужбина са били 6.

„Поради липса на достатъчно персонал, ще разчитаме да има интерес от хора, които да ползват това като второ работно място или почасов трудов договор", каза Василева. 

Защото днес нужда от този вид специалисти пациентите имат повече от всякога. Не само в болницата, но и у дома.