Това писмо ни бе изпратено от Мартин Павлов - българин, която живее в Испания от години и е по темата за стотиците избирателни секции отворени в Испания за евроизборите.

Не знаех как точно да започна това писмо, защото не исках и не искам да е пълно с излишни формалности, встъпления и т.н. Бих искал да излезе нещо по..- „техническо“. Давам направо.

Казвам се Мартин Павлов, не съм нито президент, нито член на българска асоциация в Испания. Аз съм просто студент (икономика и право, ако някой го интересува), във Фуенлабрада, на около 10 минути от Хетафе (Мадрид). Няма да си пиша цялото CV, нито някакви си заслуги, но бих се обърнал към госпожата, която смята, че са ни много секциите в Испания – Нели Христова Кочева, с която между другото се оказваме съседи.

Каква ирония, че точно днес – една година след парламентарните избори в България, се появява писмо от българка живееща в „Европа“ (западна), твърдящо, че отварянето на много секции е разхищение на пари.

Не знам колко от хората в държавата, а и извън нея, са си дали сметка какво точно се случи преди една година. Като резюме и към най-важното – най-ниската избирателна активност от 1997 година. От юридическа гледна точка – ниска легитимност на законодателната власт, а партиите, които подкрепят изпълнителната власт, се ползват с не повече от 25% подкрепа. От статистическа гледна точка – колкото е по–малка извадката, толкова по-изкривено е статистическото проучване. А изборите, освен всичко друго, са и това. От математическа гледна точка – ако числителят е константен, а знаменателят намалее, коефициентът се увеличава. На български, и най-вече за хората, които за 25 години не са го проумели – ако имаме 2-3 партии с твърди ядра и избирателната активност е ниска, те ще са печелившите, а резултатите няма да представляват цялото обществено мнение. С две думи, ако искаме да си оправим държавата, трябва да гласуваме.

Първо, като бъдещ адвокат, икономист или каквото излезе от мен, съм изключително афектиран от това, че български гражданин в Европа си позволява да говори срещу едни от основните принципи, на които се гради демокрацията. Не искам да разделям българските граждани на тези в Европа и тези в България. Всички сме едно, но би трябвало тези, които живеем на друго място, да сме видели каква е организацията на държавата, в която сме, какъв е манталитетът на хората – някак си да имаме две гледни точки. Ако въпреки това сме си същите... язък. Няма такова понятие като „разхищаване на пари“, когато се отнася за основните човешки права, а да гласуваме е едно от тях. По тази логика, ако искате да не правим изобщо избори, защото ще е най-евтино. То май това е аргументът и за липсата на референдуми...

Второ, този, който твърди, че изборите за европейски парламент не са важни, е леко изостанал в материала, и то след 7 години членство на България в ЕС. А този, който твърди, че тези избори не са важни за България, и живее в държава, която е постигнала толкова много с европейските фондове...това е меко казано лицемерие, и то на гърба на българите, живеещи в България. На кратко, европейските директиви стават задължителни след 2 години за всички страни членки. Това достатъчно важно ли е? Доколкото знам, България Е страна членка.

Трето, аз ако съм там ‘горе’ бих отворил двойно повече секции и в Европа, и в Америка, само и само да си докажа тезата, че на много българи просто не им пука. За съжаление, да! Но това не означава, че правата им трябва да бъдат ограничавани. Значи госпожата има връзки, говорила с този и онзи и смята, че много малко българи ще гласуват и създаването на условия за упражняването на конституционното право на останалите, е разхищение на пари, така ли? Не и не! Трябва да ги има тези секции, за да може да се знае, че държавата си е свършила работата. Да се знае, че ниската избирателна активност е дело на „негласуващите“, а не на липсата на условия за упражняването на споменатото им конституционно право! И ако вземат че пък гласуват, както казах, току виж сме си оправили държавата.

И за край ще кажа, че тези избори за България са повече от избори за ЕП. След тях, лидерите на всички партии ще се надпреварват да говорят кой успял и кой не успял през последната година. Освен че ще изпратят своите кандидати в Европа, това ще е едно проучване на доверието на българите към Правителството. Миналото лято бях на протестите в София, но само с викане не става. Има един ден на 4 години, когато властта е в наши ръце. Можем да гласуваме пасивно или активно. Ако сме от пасивните, нямаме право да се оплакваме. А за тези, които смятат за разхищение организирането на избори за институцията, от която се ражда европейското законодателство, и в същото време живеят в страна, възползвала се максимално от ЕС.... мисля че казах достатъчно.

Никоя държава не е толкова бедна, че да си позволи да не защити основните интереси на гражданите си. А гласуването е право, интерес и наше задължение!