Той има 30-годишна активна творческа дейност като първи тенор на Русенската опера

Първата роля, с която той става известен в цялата страна е Надир от “Ловци на бисери”. Следват Херцога от “Риголето”, Пинкертон от “Мадам Бътерфлай”, Ленски от “Евгений Онегин”, Де Грийо от “Манон”, Вертер и Андре Шение от едноименните опери, припомниха от Държавната опера в Русе.

Николай Здравков е роден е на 10.02.1923 в с. Брусарци, Ломско. Завършва Духовната семинария в София. От 1948 до 1952 учи оперно пеене при двамата големи педагози от Българската държавна консерватория Катя Спиридонова и проф. Илия Йосифов. По това време пее и в хор “Кавал”, а по-късно става солист на ансамбъла на МВР. Важен момент от неговото професионално израстване е едногодишната му специализация през 1955-56 в Московския “Болшой театър”, където той учи при Борис Покровски.

През февруари 1953 е назначен за стажант-солист в Русенската опера. Само след два месеца той прави своя успешен дебют в ролята на Марио Каварадоси от операта “Тоска” на Джакомо Пучини. През същата година младият артист извоюва първото си лауреатско звание и златен медал от Младежкия фестивал в Букурещ, а през 1954 – Втора награда на конкурса “Дестинова-Буриан” в Прага. През 1956 е първи – този път във Вервие, Белгия, където получава предложение за дългосрочен договор. Пътят му за международна кариера е отворен – през следващите години той получава много предложения за работа на престижни сцени, сред които и Парижката гранд опера.

За културната общественост в Русе талантливият младеж, който освен това притежава и красива сценична външност, се оказва истинска находка. Още с първите си спектакли и концерти Николай Здравков става безспорен любимец на русенската публика. На тази голяма любов той отвръща с взаимност и остава верен на Русе до края на живота си. През 30-годишната си активна творческа дейност като първи тенор на Русенската опера, той гостува в различни градове на страната и чужбина. Успешни са гастролите му в Съветския съюз, Австрия, Финландия, Югославия, Белгия, Турция, Полша, Чехословакия, Китай, Мексико, Куба. Създава повече от 50 роли от класическия и съвременния репертоар. Броят на спектаклите му респектира – над 1 500. Много са и концертните изяви на Николай Здравков у нас и в чужбина.

Първата роля, с която той става известен в цялата страна е Надир от “Ловци на бисери”. Следват Херцога от “Риголето”, Пинкертон от “Мадам Бътерфлай”, Ленски от “Евгений Онегин”, Де Грийо от “Манон”, Вертер и Андре Шение от едноименните опери. Изключително голям е успехът му в ролята на Рикардо от “Бал с маски”. За участията си в “Риголето” и “Мадам Бътерфлай” през 1959 русенският тенор получава държавната Димитровска награда, а по-късно става и нНароден артист – едно изключително призвание за неговия талант.

Много са големите роли, с които Николай Здравков ще остане в историята на българския оперен театър, но зад сплетените линии на тия многобройни човешки маски играе винаги неговият собствен, единствен образ, осветен отвътре, който дава живот на всички поотделно. И така се раждат за публиката най-хубавите негови герои - озарени от дълбока духовност, нежност и благородство, живи и пълнокръвни, различни и неповторими.

За своя изключителен принос в областта на българската култура приживе Николай Здравков е удостоен с орден “Кирил и Методий” I степен и е носител на наградите “Русе” и “Златна лира”.

По “волята на съдбата” той се сбогува с театъра, изкуството и публиката на 18 декември 1989 г. отново като Каварадоси от “Тоска”, изпълнявайки популярната ария “Там звездите блестяха” по време на юбилейния концерт, посветен на 40-годишнината от създаването на Русенска опера.

Русенци се прощават завинаги със своя талантлив съгражданин на 7 януари 1990.

Днес името на Николай Здравков е синоним на Русенската опера, на която той щедро посвещава своя талант.

За поколенията след него той остава безспорен пример за един от градителите на българското оперно дело.

„Надарен от природата с прекрасен глас, вродена музикалност и чаровно излъчване, в своята кариера Здравков успя да покрие един голям диапазон от роли с различен характер и темперамент. Като се започне от лиричния Граф Алмавива от „Севилският бръснар“ и се мине през Родолфо от „Бохеми“, Каварадоси от „Тоска“, за да се стигне до невероятно драматичния Дик Джонсън от „Момичето от Запада“ от Пучини Всичко това не е по силите на всеки тенор. През дългогодишното ни сътрудничество се уверих и в други негови качества – неподправеност, искреност, чувство за хумор и човеколюбие. Всичко това го прави незабравима фигура не само за Русенската опера, на която посвети живота си, но и на цялата българска музикална култура.“

Борис Хинчев

„Да пееш толкова години целия лиричен спинтов репертоар в едно оперно всекидневие и на оперни празници да звучи така безспорно и завладяващо, това наистина е достойно за възхищение вокално явление.“

Розалия Бикс