Д-р Хари Шнайдер и екипът му доказват, че при хората с аутизъм центровете, които произвеждат реч, не винаги реагират на реч, но понякога откликват на музика. 85% от неговорещите и слабо говорещите деца с аутизъм започват да възстановяват езиковите си функции при неговия метод.

Благодарение на метода на американския невролог д-р Шнайдер само за няколко месеца 31-годишен мъж с аутизъм проговаря. Един от основните проблеми на хората с аутизъм е общуването - те имат трудности или изобщо не разговарят, живеят в усамотение, в един собствен свят.
Д-р Шнайдер пристига за две седмици в България. Тук той ще обучава български специалисти в своя метод и ще лекува пациенти, съобщиха организаторите на посещението.

Д-р Хари Шнайдер е невролог и специалист по езиково-говорни патологии. Работи към медицинските центрове на Университетите „Колумбия” и „Йейл”, има и частна практика. Провел е множество проучвания и клинични изследвания върху иновативни форми на речева терапия, комбинирани с музикотерапия, физически упражнения за стимулиране на малкия мозък и невромодулация (транскраниална електростимулация) за възстановяване функциите на речта при неговорещи и слабо говорещи хора с аутизъм.

Д-р Хари Шнайдер достига до комплексната си иновативна терапия постепенно. Първо решава да използва функционален ядрено-магнитен резонанс, за да направи „карта” на центровете и пътищата в мозъка, свързани с езика и говора, в опит да разбере какво не е наред там при децата с аутизъм.

Обикновеният ядрено-магнитен резонанс може да покаже само анатомията на мозъка. За да се види обаче дали тези негови части, които интересуват д-р Шнайдер, работят, е необходимо детето да слуша реч (например от запис, направен от родителите му).
Активните, работещи нервни клетки в езиковите центрове на мозъка увеличават консумацията си на кислород, когато обработват речта и това може да се засече от компютъра при функционалния ядрено магнитен резонанс. Така ясно се вижда дали тези части на мозъка са активни.

Д-р Хари Шнайдер и екипът му доказват, че при хората с аутизъм центровете, които произвеждат реч, като зоната на Брока, не винаги реагират на реч, но понякога откликват на музика.
Другото, което откриват е, че центърът на Вернике, който отговаря за възприемането на речта, не се свързва често с зоната на Брока, която отговаря за възпроизвеждането на речта. Решават да пробват с прилагането на слаб електрически ток (1-2 микроампера), за да модулират активността на невроните в мозъка, базирайки се на изследване от 1998, което доказва, че дори и слаб ток, доставен чрез електроди върху скалпа може да повлияе на възбудимостта на мозъчната кора. Успехите не закъсняват.

Транскраниалната електростимулация (TDCS), която прилага екипът на д-р Шнайдер, не е стимулация в смисъла на конвенционалната електрошокова терапия – тук става дума за една милионна част от силата на тока, използвана при електрошока. TDCS няма странични ефекти, освен понякога зачервяване на кожата и леко главоболие, което изчезва около час след терапията.

Ако част от мрежата езикови пътища в мозъка не функционира, чрез TDCS д-р Шнайдер се опитва да я накара да функционира или да създаде нова алтернативна мрежа, която да свърши работата. Невроните са пластични и могат да поемат функцията на други неврони, а бялото вещество в мозъка може да се стимулира да направи нови връзки.

Практиката на д-р Хари Шнайдер показва, че 85% от неговорещите и слабо говорещите деца с аутизъм започват да възстановяват езиковите си функции по подобен на естествения начин, по който децата в норма се научават спонтанно да говорят без някой специално да ги учи.
Много скоро започват да се наблюдават и наченки на възприемане на функционалните граматически модели – правилното използване на подлог, сказуемо и допълнение.

Едно от най-сериозните постижения на д-р Шнайдер е, че негов пациент - мъж с аутизъм проговаря на 31 години само за няколко месеца. Като допълнителен ефект от терапията се отчита подобрение и при невербалните комуникативни умения, включващи гледането очи в очи, адекватни изражения на лицето, разширяване на интересите, играта с връстници и намаляване на стереотипните навици. Д-р Хари Шнайдер ще бъде на двуседмично посещение в България.

В събота, 9 юли 2016 г., той ще изнесе лекция за иновативната си комбинирана терапия. Той ще обучава български лекари и терапевти за работа с неговия метод на лечение и ще започне лечение на група деца у нас. Гостуването у нас на д-р Шнайдер е по инициатива на Сдружение за деца с проблеми в развитието БОНИТАТИС с финансовата подкрепа на д-р Милен Врабевски, Фондация "Българска памет". 

БОНИТАТИС е ново сдружение за деца с проблеми в развитието. Главният му фокус е върху разстройствата от аутистичния спектър, тъй като именно те са свързани с най-тежките нарушения в развитието и с най-многото специални потребности. Целите на БОНИТАТИС са да въведе нови за България, но доказали своята ефективност по света терапии, като кани водещите специалисти в областта да обучат български лекари и терапевти.

Д-р Милен Врабевски е председател на учредената от него през 2007г. ФОНДАЦИЯ БЪЛГАРСКА ПАМЕТ, която подкрепя инициативи за опазване и популяризиране на българското културно-историческо наследство, борбата с демографската криза, реинтеграцията на българите от историческата диаспора и образование и реализация на младите у нас.

По последни официални данни в Европа 1 на 100 деца е с аутизъм, а в САЩ - 1 на 68, като броят расте с темповете на пандемия. Наред с аутизма, едно на 6 деца е с някакъв проблем в развитието. В България към момента няма официална статистика, но няма и причини да смятаме, че положението тук е много по-различно от това в САЩ и останалата част на Европа.

В събота, 9 юли 2016 г., от 10,00 до 13,15 часа в Аула „Токуда” на 9 етаж в „Токуда Болница София” д-р Хари Шнайдер ще изнесе конференция за иновативната си комбинирана терапия. След това ще започне обучението на лекари и терапевти от най-големите специализирани болници и центрове в София, Пловдив и Варна и ще стартира лечението на първата експериментална група деца у нас.