Когато през 1996-а година бронзовият медалист в кану-каяка Милко Казанов посвещава медала си от олимпийските игри в Атланта на новородената си дъщеря Любомира, той орисва бъдещия път на Бубето, както я наричат приятелите.

20 години по-късно дъщеря му печели бронз от игрите в Рио с ансамбъла по художествена гимнастика, а само преди няколко дни грацията изненадващо обяви края на състезателната си кариера.

Любомира и баща й Милко бяха специални гости в предаването "120 минути" по БТВ. Пред Светослав Иванов те разказаха как Бубето се е насочила към спорта и колко трудно е взела решението да приключи със спорта едва на 20-годишна възраст.

"Винаги съм казвал, че децата ми ще се занимават със спорт. След Сидни се запознах с Илиана Раева и тя тогава я видя за първи път. Любомира беше на 4 г.", започна Милко.

"Винаги чистех неговия медал и си мечтаех един ден и аз да имам такъв", допълни гимнастичката.

Любомира влиза като резерва в ансамбъла по художествена гимнастика преди европейското първенство в Холон. Тя заема мястото на Цветелина Стоянова, която няколко часа след като отборът заминава за Израел пада от шестия етаж на жилищен блок.

Въпреки неприятната ситуация Бубето успява да помогне на съотборничките си да спечелят бронз от олимпийските игри в Рио, но се оказва, че в Бразилия тя е играла с травма: "На тренировка изкълчих глезена, но ми казаха, че е само навехнат. В Рио обаче болката не отшумя, но стисках зъби, защото ми се даде шанс, който почти никой не получава", каза тя.

"Кракът ми ще се оправи след 3-4 месеца, но не успях да се впиша сред новите момичета. Приятно ми е с тях, но просто не се чувствах на мястото си", обясни тя решението си да се оттегли от спорта.