Млада жена от Варна сподели за Varna24.bg в болезнено откровен разказ перипетиите си при 14-дневния престой за лечение в Инфекциозна клиника, където папада след поставена диагноза Covid 19.

Медията публикува споделените факти в хронология без редакторска намеса:

"Денят е 19 март 2021 г. Минавам преглед в дежурен кабинет на Инфекциозна клиника във Варна. Приемат ме в 8.20 часа без ПСР тест. Тъй като съм неуточнена, ме настаняват в стая за изчакване. Поставят ми абокат и система. Леглото е детско. Аз съм с ръст 170. Оставам там до около 19.00 часа. Тогава излиза резултата ми - Covid+.

Около 19.00 часа ме местят на първия етаж в стая номер 4, за covid болни.

Следват 20 и 21 март, събота и неделя...те са си събота и неделя дори и в болницата.

20 март, 17.00 часа, зелен коридор за рентген в Терапия...очакванията за двустранна пневмония са потвърдени. Лекуват ме с антибиотик на 12 часа, вливат го през абокат.

22 март, понеделник. Раздвижване. Смелите лекари се приближават до мен със слушалка. Останалите с апаратче на показалец измерват дишането. Дали дишаш е най-важното нещо пра covid болните. Имам температура 37.6 - 37.8 градуса. Тя не е интересна. Над 38 трябва да я съобщя. Така ми обясняват.

24 март - 7.30...8.00 часа, влиза сестра в пенсионна възраст. Очилата са замъглени от дишането и маската. Ще ми вземат кръв. Помпи! Стисни! Така близо 10 минути. Ръката ми се вдървява. Кръв няма. Нищо...ще се върне пак. Връща се. Примряла съм, но готова да помпя. "Спокойно!" ми казва, и без това е объркала. Не и трябва моята кръв. Има и друга пациентка с моето име на етажа. Ръката ми освен вдървена става и лилаво синя. Пръснала е вената ми....случва се.

25 март, същата сестра, този път със сигурност трябва да ми вземат кръв. Резултатите не показват подобрение, влошени са. Правят проби за нов антибиотик. Никой не ги отчита. Сестрата влиза с новите лекарства.

Междувременно абокатът ми тече и кърви... Нищо, все пак нещо влиза. Успокояват ме.

26 март, изписват съкилийничката ми.

27 март, местят ме в стая номер 8, ет.1. Освободило се е легло. Жената, лежала на него, е насочено към реанимация. Преместват ме със старите чаршафи от стая номер 4. Подпирам се на новото легло. Мигновено чаршафът става жълт. Попил е телесните течности на предишната пациентка. Леглото е тип "русенско", матракът е нацепен. Викам санитарка. Тя не разбира защо съм недоволна. Обръщат ми матрака обратно. Дават ми нови чаршафи. Лягам със страх. Сухо е. Засега. Нощта на 26 срещу 27.03 ще бъде тежка. В 5 сутринта се събуждам с мокър гръб. Отново съм в телесните течности на предишната пациентка. Не могат да направят нищо. Няма свободни легла. Трябва да чакам лекар и да изпишат някого. Чакам. В 15.00 часа изписват. Разрешават да се преместя на чистото легло. До тук 10 часа съм прекарала седнала в крайчето на леглото. Така ми поставят и система. Можело. Всичко може. Да ми донесат валидол.

28 март, 17.00 часа е, вече обитавам стая номер 5, четвърта поред за престоя ми.

29 март, понеделник, абоката ми все още тече. Ще го сменят. Друг път. 21.00 часа. Под ръката ми е мокро, системата тече вън от вената. Съобщавам на сестрата. Ядосана е. Нищо...все пак влиза нещо. Ще го смени. В 22.30 го прави. Придружено от викове...Стисни! Пусни! Вената бяга...остави...отпусни...правя го. Поставен ми е детски абокат.

Оттук нататък ще отговарям на поредица от въпроси...защо ми е поставен такъв, защо там... Аз съм икономист. Не мога да отговоря. Ще се окаже, че от тук натам при всяка система трябва да се моля да тече, защото е въпрос на късмет. Моля се! Да тече!

Очаквам нови изследвания и евентуално изписване на 2 април.

Доживявам 2 април. Влиза сестра, казва: Абокат! Подавам. Тръгва с моята система към другата пациентка. Тя ѝ казва, че системата е за мен. Сестрата разбира, че ми е поставила антибиотика, предназначен за другата пациентка. Изхвърчам в коридора при старшата сестра.

Обяснява ми, че ако получа алергичен шок, един урбазон ще оправи нещата. Аз съм просто изнервена. Грешки се случват. Трябва да проявя разбиране.

Естествено за всяка манипулация благодаря. На всички говоря на Вие. При изясняване на случая въпросната сестра нагло лъже, че е попитала за имената.

Старшата ми обещава да извърши оставащите ми манипулации за деня лично тя. Следва мъката със системата и детския абокат. 30 мин не тече. Сменят стойки, въртят ми ръката... Тръгва. Замръзвам. Тече... Все пак заради антибиотика съм там.

14.30 часа, изписват ме. Жива съм. Въпреки грижите в Инфекциозна клиника.

През целия престой чаках и се молех да са дежурни двама лекари - д-р Илиян Тодоров и д-р Тодорова. Млади и загрижени за пациента лекари. Обичам ги.

Има и добри сестри в клиниката, ведри и мили. Сред санитарките също.

15 дни престой в болницата, при адекватно лечение и обстоен преглед, със сигурност би могъл да се съкрати.

Спортист съм. Практикувам йога 11 години. Тичам всяка сутрин по 6 км под 40 мин. Веган.

Това е. Всъщност е много повече. Много нерви, сълзи. Освен болестта. Тези хора са там на работа, получават пари. И работят в рамките на капацитета легла. Не съм съгласна, че са свръх натоварени. А ние не сме виновни, че сме болни.", коментира варненката.