С наближаването на изборите за Европарламент всички кандидати ни агитират да гласуваме за тях, без да обещават нищо конкретно. И без дори да адресират в прав текст сериозните теми, които би трябвало да са приоритетни в предизборните дебати. Например – какво ще правим с еврофондовете? За последното десетилетие еврофондовете се доказаха предимно като източник на корупция и политическа рента, а не на икономически растеж и иновации, каквато уж е тяхната идея.

Дали няма да сме по-добре без тях?

Основният порок на еврофондовете е, че те правят българския бизнес зависим от държавно финансиране и покровителстване. А стандартите за държавно финансиране са по-ниски и контролът върху неговото изразходване - по-слаб, пише Георги Вулджев във вестник Сега.

Има няколко причини за по-ниските стандарти на държавата в сравнение с частния сектор. На първо място, държавата не се притеснява от риск от фалит. Особено що се отнася до еврофондовете, няма сериозно значение дали даден проект, за който е дадено финансиране (колкото и голямо да е то), се окаже провал от икономическа гледна точка. Държавата реално не носи финансов риск, защото тя просто преразпределя пари от данъкоплатците. Ако загуби пари от финансирането на даден проект, тя може просто да вземе още. При еврофондовете стимулите са още по-извратени, защото парите, които се преразпределят, дори не са основно на българските данъкоплатци, а на германските, холандските и т.н. Така държавата има още по-малък стимул от обикновено да следи за адекватното усвояване на тези средства.

Поради всичко това финансирането от еврофондовете редовно се използва за неефективни и губещи проекти. По този начин, вместо да субсидират икономическо развитие (каквато уж им е идеята), те субсидират икономическа стагнация в дългосрочен план – защото се източват за губещи проекти, осъществявани много често от неконкурентни бизнеси с политически връзки. Големият проблем е, че през последното десетилетие българската икономика се пристрасти към еврофондовете като към наркотик. Взимаш го и за кратко изпитваш огромно удоволствие (симулира се някакъв икономически растеж), обаче, след като свърши ефектът, те обхваща депресивно състояние (растежът спада), затова искаш още. Но колкото повече се друсаш, толкова по-краткотрайно е удоволствието и трябва да взимаш все повече и повече от наркотика, за да повториш същия резултат. И така, докато не предозираш.

В България тези пороци на еврофондовете са допълнително изострени от изключително ниското качество на институциите и високото ниво на корупция. Всъщност почти сигурно е, че самите еврофондове до много голяма степен субсидират корупцията и злоупотребите с публични средства в България, защото увеличават размера на публичните пари, с които корумпираните политици разполагат. Спомнете си колко скандали, свързани със злоупотреби с европейски средства, сте чували само през последната година. Или дори през последния месец – например нашумялата напоследък история за къщи за гости, строени с пари от еврофондовете, които вместо като туристически всъщност се използват като частни обекти.

Еврофондовете директно субсидират именно подобни злоупотреби, защото представляват „лесни“ пари, които трябва да бъдат изцяло усвоени в рамките на фиксиран период от време. Това е един от най-големите проблеми с еврофинансирането – това, което е най-важно при неговата оценка, не е ефективността на самото усвояване (т.е. колко реална работа е свършена с него за данъкоплатците), а неговият мащаб (т.е. колко пари са изхарчени). Затова е най-вероятно парите да се изхарчат некачествено, често за пълненето на джобовете на държавни чиновници, политици и свързани с тях бизнесмени.

През годините са провеждани редица журналистически разследвания, както и икономически анализи, които ясно са показали, че еврофондовете влошават нивото на корупционни злоупотреби и следователно имат по-скоро отрицателен, отколкото положителен ефект върху икономическото развитие на дадена страна, защото избутват по-качествените частно финансирани алтернативи. Някои от най-добрите изследвания по темата са на Transparency International, Government Transparency Institute и Corruption Research Center Budapest.

Най-катастрофалният резултат от всички тези пороци на еврофондовете е, че икономиката става все по-малко конкурентоспособна. Бизнес средата в България се деформира, бизнесът се научава, че всичко се прави най-лесно с еврофондове… ако можеш да се докопаш до тях. И затова всички бизнеси в секторите, където нивото на финансиране с европари е високо (това важи и за държавното финансиране по принцип), се научават да приоритизират квалифицирането за подобна държавна помощ вместо задоволяването на частните пазарни потребители. Вместо в иновации и задоволяване на потребителско търсене  се инвестира в корупция и задоволяване на политически прищявки… като например евтини апартаменти. 

Но още по-големият проблем е, че това изостря проблемите с икономическото развитие на по-бедните страни в Европа като България. Колкото по-зависим става даден сектор от каквото и да е държавно финансиране, толкова по-трудно му е да съществува без него и да се конкурира на равна нога със същите сектори в други страни на глобалния пазар. Финансирането на еврофондовете уж трябва да секне в един момент, когато икономиката на България успее да постигне „конвергенция“, т.е. да стане достатъчно развита, за да е сравнима със Западна Европа. Но парадоксално, именно еврофондовете забавят този процес, като субсидират корупция и икономически неефективни бизнеси, които не биха оцелели без тяхното финансиране. Всеки политик в България е наясно с всичко това, но никой досега не е посмял да заеме наистина смела позиция по въпроса и да се обяви за прекратяване на финансирането чрез европейските структурни фондове.

Преди се планираше след настоящия програмен период (траещ до края на 2020 г.) финансирането от еврофондовете да секне, но вече е пределно ясно, че това няма да се случи, защото целите далеч не са постигнати и защото Брюксел използва еврофондовете като инструмент за влияние.

Най-голямата причина Брюксел да не е спрял парите за страни като нашата, е, че така си купува поне частично послушание от родните ни политици. Нещо, което е изключително ценно в един все по-разединен и изтормозен от вътрешни конфликти Европейски съюз.

Затова гражданите сами трябва да се борим за прекратяване на епидемията от прахосничество и корупция, до която водят еврофондовете. Крайно време е някой да го каже в прав текст – еврофондовете най-вече вредят на българската икономика – и да се бори за тяхното спиране. Това е основно изискване за всеки политик с амбиции за позиция в Европейския парламент, ако иска да спечели моя глас.