Котел кани всички будни българи да посетят Пантеона на Раковски

Днес Котел ще отбележи 202-та годишнина от рождението на Георги Стойков Раковски на площад „Възраждане" от 10:30 часа. Церемонията ще започне с издигане на знамената на Република България. Пред бюст паметника му ще бъдат поднесени венци и цветя, ученици от Средно училище „Георги Ст. Раковски" ще изнесат рецитал. По повод годишнината, Исторически музей - Котел представя книги от фонда си, писани от и за Георги Раковски. Във фоайето на експозиция "Котленски възрожденци" посетителите могат да видят още постерната изложба „Образ невъзможен", посветена на 200-годишнината от рождението на котленеца, предаде БТА.

"Един от емблематичните туристически обекти в Котел - Пантеонът на Раковски, ще бъде достъпен за хора с увреждания. До момента са монтирани три автоматични врати, направени са санитарни помещения, пригодени за хора с ограничена подвижност, както и кът за майки с деца", каза Божана Попова от пресцентъра на общината. Направеното е първият етап от общо четири за цялостно адаптиране на сградата.

Проектът е на стойност близо 80 хиляди лева, от които финансова субсидия в размер на 50 578 лева е по програма "Изграждане на достъпна архитектурна среда за хора с увреждания на културни, исторически и спортни обекти" на Агенцията за хора с увеждания към Министерството на труда и социалната политика и дофинансиране от Община Котел.

Ще бъде изградена и конферентна зала, а неизползваеми помещения ще се превърнат в експозиционни площи. Ще има вертикални и хоризонтални подемници, които ще отвеждат хора с увреждания от пл. "Възраждане" до входа на музея и експозиционните помещения, както и от главния вход на Пантеона до саркофага на Раковски.

"Сградата на музейната експозиция "Котленски възрожденци с Пантеон на Георги Ст. Раковски" е открита през 1981 година като един от четирите национални обекта, съградени по повод 1300 години от основаването на българската държава". Това разказа Иван Иванов, уредник отдел „История на българските земи 15 -19 век“ в музея. Обектът почита живота и делото както на идеолога на националната революция Георги Стойков Раковски, чиито тленни останки почиват в пантеона, така и на плеядата котленски възрожденци, дали своя принос в движението за новобългарска просвета и култура, борбата за независима българска църква и политическо освобождение.

Музеят се състои от четири тематични зали – „Будители“, „Просветители“, „Бунтовници“ и „Революционери“.

В първата зала посетителите се запознават с предтечата на котленските будители и пряк последовател на Паисий Хилендарски – поп Стойко Владиславов (светското име на Софроний епископ Врачански). Там се намира копие на първия Софрониев препис на „История славянобългарска“, първата печатна книга на български език „Кириакодромион, сиреч Неделник“, факсимиле от животописа на Софроний “Житие и страдание грешного Софрония” – първата автобиографична творба в нашата литература; църковна утвар, икони и книжнина, свързана с разгърнатата през ХVІІІ в. продуктивна дейност на Котленската книжовно-просветна школа. В предверието на първата зала има възстановка на взаимно училище.

Втората зала е посветена на котленските възрожденци, които проправят пътя към модерното светско образование и просвета, и преди всичко на наречения патриарх на българското образование д-р Петър Берон. Той остава завинаги в паметта на българския народ, като отпечатва „Буквар с различни поучения", наречен „Рибен буквар“ – първата светска книга и първият учебник на малките българчета, учили дотогава само по църковните книги. Тук се съхранява балсамираното сърце на д-р Петър Берон – най-голямата реликва на Исторически музей - Котел, заедно с тленните останки на Георги Раковски. До сърцето му стои надписът, че това сърце живо е биело само за любезното Отечество. Той е най-големият дарител на учебното дело тогава в българските земи, каза още уредникът.

В зала „Революционери“ на експозицията „Котленски възрожденци“ се проследява жизненият път на Раковски, неговата публицистична и революционна дейност. Снимки, документи и факсимилета отразяват дейността му като народен войвода и организатор на легиите в Белград. Сред най-интересните експонати е бронзовата скулптура „Възкресение“. Над мраморния саркофаг е излято бронзово знаме със заветните думи на Раковски „Свобода или смърт“ и копие от неговата сабя, чийто оригинал се намира в къща музей „Баба Тонка“ в Русе.

От две години там е изложена и пластична антропологична реконструкция на главата на Раковски, направена по неговия череп от проф. Йордан Йорданов от Института по антропология към БАН. Интерес представляват ковчежето, в което са пренесени костите на Раковски, личният дневник на великия българин, личното му оръжие и колекция от оръжие.