Замърсяването на въздуха причинява най-малко 15 000 смъртни случая в България всяка година

Годината е 2018. Елина Иванова решава да се върне обратно в родната си България. Заедно със семейството ѝ стягат куфарите и напускат Дюселдорф, Германия. Заживяват в родния Перник. Почти мигновено обаче здравето на децата, които тогава са едва на 1 и 3 години, се влошава драстично. Причината? Мръсният въздух. Замърсяването на въздуха причинява най-малко 15 000 смъртни случая в България всяка година, пише  FROG NEWS .

В Перник работи най-старата въглищна централа в Европа - ТЕЦ “Република”. Създадена е през 1951 г. Централата е една от основните причини за опасния въздух в Перник.

Въглищната енергетика се явява преломна точка за целия Европейски съюз. Блокът си постави за цел да намали въглеродните емисии а 2030 г. до 55 процента под нивата от 1990 г. и да премине към зелена енергетика. Няколко източноевропейски държави обаче забавиха поцеса. Според анализа на Европейския съвет по външните работи посочва, че въглищата са най-замърсяващото гориво. Въпреки това Полша например все още разчита на тази суровина за производството на над 70% от своята електроенергия.

При случая с България става дума за около 40%. Страната е намалила въглеродните си емисии с 44% от 1990 г. насам. Голяма част от този спад идва по време на комунистическото правителство и срива на индустрията, причинили голяма вълна от емиграция и ниска раждаемост. Това превърна България в една от най-бързо изчезващите нации в света. Въпреки това въглеродните емисии на глава от населението на България са по-големи от тези във Франция или Италия. И това при все, че България е най-бедната държава в Европейския съюз.

През последните десетилетия правителството в страната избра да защити въглищната си индустрия, вместо да обърне поглед към възобновяемите източници на енергия. Държавата субсидира електроцентрали, работещи с въглища, както директно, така и чрез кредити на европейския пазар.

Но това започва да се променя.

През октомври тази година България определи дата за постепенното закриване на въглищните мощности. Мотивацията - страната да получи достъп до финансирането от Брюксел в рамките на "Зелената сделка" и Плана за възстановяване и устойчивост след пандемията от COVID-19. Най-ранната дата е 2028 г., което е по-късно от някои европейски държави. Въпреки това обаче страната за пръв път пое такъв ангажимент.

В град Перник обаче основната грижа не са климатичните промени, а по-скоро мръсният въздух. През 2018 г. ТЕЦ "Република" започна да заменя част от въглищата, които изгаря, с биомаса. ЕС счита това за устойчив източник на енергия и това помага на централата да избегне нарастващите разходи за въглеродни емисии. Но все още се отделят фини прахови частици във въздуха, а замърсителите излизат от филтрите, предназначени специално за въглища. Казано с други думи - те не са ефективни.

Мръсно гориво, големи субсидии

Перник е родината на въгледобива в България. Гербът на града все още е увенчан с две кръстосани миньорски кирки. Перник се развива изключително много като областен град в край на 19 век заради подземния рудник и предприятията. Тази мина затвори през 60-те години и сега е музей. Днес частни открити мини доставят въглища на ТЕЦ "Република".

Междувременно в област Стара Загора, източно от София е открит "Марица Изток". Това е част от национален проект за индустриализация на страната на комунистическата власт, открит през 1954 г. В момента е най-големият в България. От него се изпращат въглища до четири големи електроцентрали - ТЕЦ "Марица Изток - 2" (най-голямата в страната), два завода на американски компании и до "Брикел".

Днес държавните мини и електроцентрали работят на загуба. Поради тази причина получават субсидия от българското правителство.

За миналата година тези средства възлизат на около 450 милиона евро. Те включват и въглеродните квоти на ЕС. Правителството дари покрива емисиите на американските бизнеси. Тази година се очаква средствата да се увеличат заради високата цена на въглерода в ЕС.

И в Перник, и в Стара Загора мините изкопават лигнит, който е по-мек, по-малко богат на енергия и по-замърсяващ от черните въглища. В допълнение към въглерода, изгарянето на лигнит изпраща прахови частици (PM), серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx), тежки метали и други замърсители във въздуха. Фините прахови частици, особено малките PM2.5 могат да причинят сърдечно-съдови и белодробни заболявания, докато серен диоксид е известно, че влошава астмата.

България е най-замърсената със серен диоксид държава в Европейския съюз. Въпросът е отнесен пред Съда на ЕС заради нарушаването на стандартите за качеството на въздуха в блока.

Замърсяването на въздуха причинява най-малко 15 000 смъртни случая в България всяка година, в сравнение със средно 700, които умират при автомобилни катастрофи. Страната има най-висок процент на преждевременна смърт, причинена от замърсяване на въздуха в ЕС, а изгарянето на въглища има основен принос.

Въпрос на политика

Българите ще гласуват за трети път за парламент в рамките на една година. Тази въртележка сложи край на десетилетие, в което политическата сцена се доминираше от бившия премиер Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ. По време на неговото управление правителството пое ангажимент да гори въглища през следващите 50 години. Миналата година парламентът прие официално решение, според което ТЕЦ "Марица Изток 2" ще продължи да работи независимо от европейската политика.

В момента страната се управлява от служебен кабинет, който е на власт от май месец тази година. Правителството на Стефан Янев имаше отговорността да довърши Националния план за възстановяване и устойчивост, с който страната трябваше да получи милиарди от ЕС под формата на грантове. По-ранните варианти на този план посочваха, че България ще продължи да гори въглища до изчерпване на запасите. Окончателната версия обаче определи крайна дата - 2038 г.

“Зелената сделка” на ЕС цели да трансформира Европа в първия климатично неутрален континент до 2050 г. Участието на България ще облекчи финансовите разходи за енергийния преход на страната. Един от механизмите е Фондът за справедлив преход, който се фокусира върху преквалификацията на миньорите и диверсификацията на икономиките, инвестирани сериозно във въглищната индустрия. България е един от най-големите бенефициенти на фонда. Освен това има право на 6.6. милиарда евро от фонда за възстановяване от COVID-19.

В момента вятърната и слънчевата енергия осигуряват около 8 процента от електроенергията на България. Ръстът на потреблението на слънчева енергия се дължи предимно на факта, че много фирми инсталират собствени панели, за да намалят разходите си. На практика цялата страна разполага с потенциал за осигуряване на слънчева енергия, според Международната агенция за възобновяема енергия. Значителен е и потенциалът на България за производство на вятърна енергия, особено в района на Черно море.

Десетилетия обаче е налице нежелание употребата на въглища да остане в миналото. По-голямата част от електроенергията в България продължава да идва от ТЕЦ "Марица Изток - 2" и от единствената атомна електроцентрала в страната.