Лятното слънцестоене настъпи у нас в 18:54 часа, а с него настъпва и астрономическото лято. 

Днес е лятното слънцестоене. На 21 юни е най-дългият ден и най-кратката нощ в годината.

Хората от цял свят празнуват най-дългия ден в годината, на повечето места с древни ритуалии - от дроидите в Стоунхендж до монголските шамани, съобщи сайтът Айнюз, цитиран от БТА.

Лятното слънцестоене е важно за много култури още от праисторията. Затова и свързаните с него ритуали и фестивали са се запазили. В този ден земните полюси са наклонени максимално спрямо Слънцето.

Олицетворение на лятното слънцестоене са образите на друидите, събрали се в Стоунхендж. Тази традиция води началото си от езичеството.

Испания празнува лятното слънцестоене с празник в чест на Йоан Кръстител на 23 юни. Въпреки християнските елементи и този фестивал е с езически корени - масово се палят огньове на открито, хората събират билки, закачат ги на букети на входните врати или ги потопяват във водата, в която се къпят.

В САЩ с лятното слънцестоене се чества и Международният ден на йогата. Хиляди хора се събират на Таймс скуеър в Ню Йорк, за да участват в масова йога практика.

В Монголия се възраждат шаманските ритуали. В деня на лятното слънцестоене шамани обикалят около големи огньове.

Украйна празнува като Испания - почитайки Йоан Кръстител, наричан там Иван Купала. Връзката с езичеството е в големите огньове, които младежи и девойки прескачат, за да се пречистят.

В Швеция издигат големи стълбове и танцуват около тях. Хората украсяват домовете си с тях, а най-дългият ден в годината е почивен.

Във Финландия лятното слънцестоене първоначално е наричано "Укон юхла" - на езическия бог на огъня Укон. След това с християнството е преименуван на "Уханус" - в чест на Йоан Кръстител. Езическите корени в празника са навсякъде - огньове на открито край езерата и на морския бряг и танцуващи около стълбове момичета. По това време на годината във Финландия слънцето почти не залязва.

1. Защо имаме лятно слънцестоене?

Оста на въртене на Земята - въображаемата линия през центъра на нашата планета и географския Северен и Южен полюс - не е точно под прав ъгъл спрямо равнината на траекторията на орбитата си около Слънцето. Тя се отклонява под ъгъл около 23,5 градуса от вертикалата - вероятно в резултат на сблъсък с друг обект с размери на планетата преди милиарди години, когато се е образувала Слънчевата система, отбелязва nauka.offnews.bg.

Така че между март и септември Северното полукълбо на Земята получава повече пряка слънчева светлина през деня. През останалата част от годината Южното полукълбо получава повече. Ето защо имаме сезони.

В Северното полукълбо най-дългият ден за годината обикновено се случва на 20, 21 или 22 юни. Това е лятното слънцестоене. Южното полукълбо получава най-дълго слънчева светлина на 21, 22 или 23 декември, а северното - най-малко - това е нашето зимно слънцестоене.

2. Защо се нарича "слънцестоене"?

Думата "слънцестоене" (Solstice) идва от латинската solstitium, което означава "точката, когато Слънцето е спряло". В рамките на няколко дни преди и след слънцестоенето, Слънцето почти не променя деклинацията си, височината му пообяд в небето почти не се променя (височината се променя съгласно графика, която е близка до формата на горната камбанообразна част на синусоида).

Преди Николай Коперник, който за първи път обяви пред света хелиоцентричната система, хората са вярвали, че Земята е неподвижна, а Слънцето се върти около нея. Използването на думата "слънцестоене" е спомен от онези времена.

3. Какво общо има това със Стоунхендж?

Никой не знае защо е построен преди 5000 години Стоунхендж. Но една от хипотезите е, че е бил използвана за отбелязване на слънцестоенето и равноденствието.

4. Дали това е най-дългия ден в цялата история на Земята?

Вероятно не, но приблизително е така. И причината е доста интересна.

Въртенето на Земята постепенно се забавя с около 0.002 секунди на денонощие, поради един вид спирачна сила, причинена от гравитационното притегляне между Земята, Луната и Слънцето. За около 4.5 милиарда години денонощието се е увеличило само със шест часа. Преди около 350 милиона години един оборот на Земята е ставал за 23 часа. Днес разбира се са нужни около 24 часа. И дните постепенно ще стават по-дълги.

Като се има предвид това, бихте си помислили, че през 2019 ще бъде най-дългия ден от цялата история на Земята.

Всъщност нещата не се случват точно така. Въпреки това леко забавяне на Земята продължителността на всеки ден варира по непредсказуем начин. През 2017 година например най-дългият ден на 21 юни е бил с 3 секунди по-дълъг.