Днес, 21 юни, е денят на лятното слънцестоене в Северното полукълбо. 

Точно в 18:54 часа ще настъпи астрономическото лято. А по този страхотен повод, ще ни бъде светло цели 15 часа 19 минути и 33 секунди. Съответно, нощта ще е най-късата през годината - по-малко от девет часа.

Ако си мислим, че астрономическото лято доста е закъсняло, на фона на жегите, които ни мъчат от началото на юни, то трябва да сме наясно с една разлика - между метеорологичните и астрономическите сезони.

Сезоните на метеоролозите разделят годината на тримесечия. Така например лятото идва на първи юни и го изпращаме в последния ден на август. Но астрономията не е тясно свързана с прогнозите за времето и температурите, а с други явления.

Началото на астрономическото лято винаги се пада между 20 и 22 юни. 

Точният ден и час зависи в кой момент Земята достига конкретен наклон, правещ така, че Слънцето да огрява най-дълго Северното и най-късно - Южното полукълбо.

Думата слънцестоене идва от латински език и значи "точката, когато Слънцето е спряло". В Древността най-късият и най-дългият ден в годината са се почитали като празници. Свързани са най-вече с молитви и ритуали за добра реколта и здрав добитък.

От векове в Деня на лятното слънцестоене хиляди хора се събират в района на 5000-годишните мегалити край Стоунхендж, за да отпразнуват най-дългия ден на годината. 

Смята се, че тази древна местност в Англия е създадена в чест на слънцето, а камъните са ориентирани спрямо лятното и зимното слънцестоене. Благодарение на тях и разположението им, хората преди хиляди години са предсказвали фазите на слънцето и явления като затъмненията.