Тузари, закъсали със закона, се оправдават, че са припечелили сериозни суми от надбягвания с охлюви. Куриозният случай се разиграл в един от офисите на Националната агенция по приходите.

Пред данъчните се явил бизнесмен, който бил ревизиран. Той обаче не можел да докаже доста сериозна разлика между доходи и разходи, които били засечени от служителите на агенцията. Като оправдание за сумите без произход богаташът заявил, че си е докарал няколкостотин хиляди лева от надбягвания с най-различни животинки, сред които и охлюви. Залозите се събирали онлайн от няколко английски сайта. В тях всеки може да избере насекомо или охлюв, който според него ще спечели.

Като доказателство бизнесменът дори донесъл снимки на сайтовете, в които са описани правилата на залаганията. Според тях всяка гадинка трябва да измине разстояние между 13 или 14 инча на малка кръгла писта.

Досега рекордът за най-бърз охлюв в света се държи от британския Арчи, който е изминал това разстояние за около 2 минути. Останалите охлюви обаче се нуждаят от двойно повече време за обиколка на пистата. Въпреки тези обяснения на проверявания обаче от НАП не приели твърденията му за истина. Ревизорите направили проверка, която показала, че залаганията в такива сайтове се извършват чрез поименна кредитна карта, от която организаторът на гонките си тегли залога на всеки участник. Ако избраният охлюв или насекомо спечели състезанието, парите се изплащат отново по същата кредитна карта. Изключения от това правило нямало и затова ревизорите накарали бизнесменът да покаже в коя сметка е получил сумата от 220 000 лева. Тузарът обаче не успял да изпълни изискването и така данъчните обложили сумата като недоказан доход.

Номерът с печалбите от хазартни игри не е от вчера, разказват разследващи от НАП, прокуратурата и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Преди няколко години модна практика било богаташи да изкупуват печеливши фишове от тотото или други хазартни игри у нас. Наскоро обаче е въведено правилото суми над 200 лева да се изплащат само по банков път, а не в тотопункта. Така практиката била секната. Хитрец от Дунавски град обаче се сетил да изкупува печеливши талони, на които предстои да бъде платена сумата.

Така се опитал да осветли над 30 000 лева. Данъчните, които го ревизирали, обаче поискали справка от тотото колко пари е заложил междувременно, докато удари големите печалби. С тези пари била намалена и сумата, която той е твърдял, че е получил.

Данъчните още си спомнят твърденията на разследван нашенец, който твърдял, че живее много над стандарта си заради открито гърне със злато в дувара на дядовата си къща. Човекът много бил закъсал с парите и затова го дал на първата заложна къща, която го претопила. Подобни митове често са ползвани от необяснимо богатите българи, обясниха разследващите. Те обаче държат при подобна история да видят доказателство, че е истинска. В горния случай проверяващите поискали справка от заложната къща, в която се водят дневници на залозите и се описва какво са направили с тях. Освен това „късметлията” рискувал да бъде глобен, защото по закон е длъжен да декларира подобна находка, както пред данъчните, така и пред други държавни институции. Когато разбрал, че може да бъде разследван за иманярство от прокуратурата, ревизираният се отказал от твърденията си и си платил данъците.

Друг пък се опитал да обясни, че намерил суперскъпа картина на тавана на бащината къща. Платното изнесъл зад граница и там аукционна къща го продала за близо 250 000 паунда. Разследващите обаче направили запитване до митниците дали подобно произведение на изкуството е декларирано на границата и как е изнесено от нас. Освен това от аукционната къща също отговорили, че никога не са продавали подобно платно.