Коалицията "Продължаваме промяната" (ПП) изненада социолозите, като спечели парламентарните избори. Мандатите й обаче няма да й позволят да състави правителство без тройна и дори четворна коалиция в бъдещото Народно събрание

 Въпросите след изборите са много - сривът на десницата е тежък, с близък до техния резултат в парламента влиза крайнонационалистическата, антиваксърска и антиевропейска партия "Възраждане", предстои балотаж за президент, където също има неизвестни.

"Дневник" се обърна към политолози и политически анализатори за коментар на сложната политическа ситуация. Вижте отговорите на Ивайло Дичев - професор по културна антропология в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

След изненадите в новия парламент има ли надежда за съставяне на правителство този път?

- Според мен има, защото начело излезе една центристка партия, която замени идеологиите с прагматизъм. Не смеят да се нарекат либерални, защото тази дума у нас е превърната в обида от националпопулистите, но тъкмо за това става дума - либерализмът е прагматизъм. Петков и Василев не са се скарали още с никого, не се занимават с отмъщения, гледат напред. Затова им повярваха хората.

ПП е възможен мост между БСП и "Демократична България" (ДБ), без който няма правителство. Да добавим и оптимизма, който излъчват на фона на киселите физиономии на конкуренцията, не ни се карат като Борисов и Нинова. Карат хората да повярват, че можем.

Преговорите между партиите очевидно ще са ключови. Как трябва да протекат те? Допустими ли са компромиси между преговарящите?

- Не може без компромиси, това е същността на политиката, балансиране на разнопосочни интереси. Разбира се, има непреодолими неща, например искането на БСП да се строи "Белене", мажоритарната система на "Има такъв народ" (ИТН), лустрацията на ДБ.

В случая основен ход трябва да бъде таймингът - да почнат с неща, по които има съгласие, например съдебната реформа, разследването на злоупотребите, борбата с последствията от ковид кризата, зелената сделка. Чак после, когато имат зад себе си определени успехи - нека почнат да си говорят по трудните теми.

Аз мисля, че в перспектива ще се наложат някакви компромиси и с ДПС без Пеевски, и с ГЕРБ без Борисов. Но пак - въпрос на тайминг.

Много е важно ние, избирателите, да не насъскваме лидерите един срещу друг и да не ги караме да чертаят червени линии. Тая работа стигна твърде далеч и почти унищожихме държавата, а ще се наложи да живеем заедно.

Как "Продължаваме промяната" ще се разбере с "Има такъв народ"?

- Това ми се вижда най-трудният въпрос. Не разбирам логиката, която води тази партия, виждам само психология. Занимаваха се само с това да обиждат потенциалните си партньори, стигнаха до съдебни процеси за клевета. Някои говорят за таен план да се саботира промяната, мен ми се вижда, че по-скоро се целят в някаква трета позиция, напомняща Симеон II (помните първия му кандидат-премиер?).

Трифонов беше активен в анти-БСП протестите през 1996, после обаче жестоко се скара с Костов, защото му свалиха предаването от телевизията. Като че продължава да воюва на два фронта и леко забравя ГЕРБ. Надявам се, че новата партия е една такава трета позиция, срещу която няма да тръгне - ще забрави казаното от Тошко Йорданов, че не искат Петков за премиер, и изобщо ще извади напред по-умерени хора като Митева и Каримански (последното интервю на Трифонов беше с тези двамата, не със сценаристи).

Но ако ядрото на новото мнозинство е изградено от ПП, БСП и ДБ, правителството май ще е по-стабилно.

Как виждате ролята на президента в тези преговори?

- Радев олицетвори фронта на промяната и ще продължи да го прави. Важна негова роля ще е да укротява БСП, която може да кривне в идеологически безумия. Не разбирам защо Борисов, който е един много ловък политик, реши да води този дуел лично с Радев, малко в стил "Междузвездни войни". Наместо да го игнорира иронично и да се бори с БСП. Не просто го направи силен, но и театрализира собственото си поражение - беше победен от онзи, когото обяви за най-големия си враг. Явно губи политическия си рефлекс, време е да си ходи.

След драматичния резултат на "Демократична България" какво е бъдещето на тази коалиция? Как нейният резултат беше повлиян от този на кандидат-президента Лозан Панов и обратното?

- Десните правят трета грешка от един и същ тип след провала с Неделчо Беронов и архитект Игнатов на кметските избори. Нямат кандидат, но идеологически са убедени, че не бива да подкрепят друг, и твърде надменни, за да се въздържат. Да бяха избрали откроено партиен лидер! Лозан Панов на всичкото отгоре се обърна срещу ДБ, което свали техния резултат, подкопа и неговия - той се нареди след Костадинов!

Вероятно в коалицията ще трябва да има оставки, но главното е да преосмислят мястото си на политическата карта. Дали да продължават битката с комунизма като онзи японски войник, дето го открили в джунглата 20 години след края на Втората световна война? Или да потърсят други идентификации, например консервативни, религиозни, ксенофобски? Или обратно - да бъдат либерални, отворени, бизнес ориентирани? Или да станат широко гражданско движение, което да контролира всяка власт?

Битката с ГЕРБ и за съдебна реформа са важни неща, но недостатъчни за формиране на политическа идентичност.

Каква ще е ролята на "Възраждане" в новия парламент?

- Аз не си представям с кого могат да взаимодействат, може би с БСП по идиотски теми като Истанбулската конвенция. Ще вдигат антиевропейски шум, за да си правят реклама за следващи избори. Не знаем до каква степен са склонни към корупция, говоря за депутатите, не Костадинов, който се изживява като Левски. Ако там има хора като предишните лъжепатриоти, могат да станат и те златен пръст в една или друга ситуация и да получат по нещо. В нашата неразбория понякога корумпираният е по-безопасен от идеологическия безумец.

Защо изборите 2 в 1 не можаха да активират хората да гласуват, както през април и юли? Какво попречи?

- Освен че ни писна? Ами президентските избори привличат с персоналния сблъсък. Такъв нямаше. Слушахме серия кандидати за слава, които развиваха своите монолози и толкоз. Радев си го знаем, Герджиков не зае позиция по нито един въпрос, Панов се държа като аутист, Сидеров и Луна го играха скандално.

Цялата тази ситуация - кандидат мъж и вице жена, един вид семейна двойка - даде леко несериозен характер на изборите. Дано поне за втория тур Радев да приеме поканата на Герджиков за тв дебат.

Какъв е шансът на Румен Радев на балотажа и може ли да се очаква "обръщане на резултата", както се закани подкрепеният от ГЕРБ Анастас Герджиков?

- За мен любопитното тук е дали ДПС ще призове да се гласува за Герджиков и така ще официализира своя съюз с ГЕРБ, който двете партии иначе упорито отричат. Президентите са символични фигури, така ще се сблъскат промяна и статукво. Впрочем ако ДПС успеят да накарат десетина процента от дисциплинирания си електорат да гласува за Герджиков, изходът няма да е съвсем предрешен - партиите на промяната спокойно могат да се демобилизират.

Защо според вас социологическите проучвания не засякоха реалните процеси в обществото преди изборите?

- Да, огромно разминаване за първите двама - грешка от порядъка на 13%. Този феномен се обсъжда не само у нас, така беше с избора на Тръмп, с Брекзит гласуването. Като че ли вече не работи демоскопският инструмент - хората не смятат, че е техен граждански дълг (или просто че е интересно) да отговарят на социолози. Вероятно самите ни политически убеждения са станали твърде флуидни - няма ги вече старите масови партии, където лоялността се предава от поколение на поколение, няма ги класите, където много хора са в едно и също поколение.

Във всеки случай знаем, че числата в социологическите прогнози не бива да се фетишизират - трябва да гледаме тенденциите, да следим кампанията, да четем социалните мрежи, ако щете, да разговаряме със съседите си.