Български трюфели попадат в гозбите на звездите в Холивуд.

Те се продават в щатите през голяма италианска фирма, която ги купува от нас, преработва и ги изнася по света.

„У нас от природата се берат над 100 т трюфели на година, но на българския пазар остават не повече от 5%”, обясни Теодор Неделин от Лесотехническия институт, предава Монитор.

"Най-скъпият сорт е Tuber-magnatum или бял трюфел, като цената през миналата година му е стигнала до 10 000 лв. килото. Има го и в България. Обикновеният български черен летен трюфел в зависимост от качеството варира на едро от 75 до 1450 лв./кг”, уточни експертът. По думите му, най-високата цена обаче е за гъбите брани през есента, които са успели добре да узреят, като по този начин ароматът им е много по-наситен. В чужбина цените на българските трюфели е много по-висока.

На един от последните фермерски пазари в София обикновеният летен трюфел се предлагаше по 250 лв./кг.

Неделин уточни още, че най-много трюфели могат да се намерят в Северна България в районите около Разград и Шумен, където има силна конкуренция между берачите, в която влизат в действие и непозволени средства. „Видят ли коли с регистрация от други места пукат им гумите, продупчват радиаторите и тровят кучетата на берачите”, каза още преподавателят в ЛТУ.

„В България има над 10 000 души занимаващи се с бране на трюфели. Всеки си мисли, че е лесен бизнес и бързо се изкарват пари. Купуват си по 3-4 кучета и след това обаче не знаят какво да правят. Нямат познания и берат гъбите неузрели. Трюфелът трябва да се бере узрял и това става най-много 2-3 пъти в годината. Най-скъпият трюфел Tuber-magnatum обаче се бере веднъж на година и от него у нас се добива не повече от един тон. След като се наберат трюфелите по принцип не трябва да се измиват, съветва Теодор Неделин. „Това се прави непосредствено преди употребата им. Трюфелите се съхраняват в готварска хартия, която се сменя всеки ден, а не в ориз, защото оризът изсмуква много влага и гъбите стават много сухи. В хартия те могат да стоят 2-3 седмици в хладилник на температура от 1 до 4 градуса”, обясни експертът.

Според него има възможност да се отглеждат трюфели и по изкуствен начин. „Поне 10 фирми в света се занимават с инокулирането (заразяването в изкуствени стерилни условия с мицел на трюфел) на фиданки и продажбата им. У нас също се въдят по изкуствен начин трюфели, но с променлив резултат, защото няма достатъчно експерти, които да консултират хората. Проблемът е, че когато човек тръгне да си купува заразена фиданка със спори на трюфел, трябва да се посъветва със специалист. Много често се продават растения от внос, нямащи спори на трюфел, а на друга гъба. Има обаче и много още фактори, които обуславят отглеждането на трюфели - почвата, климатът, надморската височина, изложението и много други фактори. Малко са хората, успели да си направят плантации на трюфели”, смята Теодор Неделин.