Мароко иска да направи легално отглеждането на марихуана, за да печели страната, а не наркобароните

На застлания с кедър прашен път в северната част на Мароко посетителите са посрещнати от остър дъх на канабис и силен звук от почукване на работници, заети с извличането на хашиш, предава Bloomberg TV Bulgaria.

В село Тамадит, сгушено на 4000 метра височина по склоновете на планината Риф, е време за печалба. Наркотичният прашец се избива от изсушеното на слънце растение и се превръща в компактни блокове смола за пристигналия същия ден клиент. След това дрогата ще бъде продадена на вътрешния пазар или изпратена на купувачи с по-дълбоки джобове в Европа на кратък скок през Средиземно море.

Исторически неспокойният регион е гръбнакът на това, което превръща Мароко в най-големия износител на хашиш в света. През годините властите до голяма степен са си затваряли очите за него, не на последно място и заради суровата изолация на Риф. Сега обаче те искат да го направят легален и да печелят от него - стига да успеят да убедят местните жители, които се занимават с този бизнес от поколения.

С оглед на световния бум в употребата на наркотика за медицински, а не за развлекателни цели, правителството на 400 км от Рабат прокара закон, който позволява на площ, почти девет пъти по-голяма от Манхатън, да се отглежда марихуана за фармацевтична и промишлена преработка, а не за извличане на смола за пушачите на трева.

Но първото от многото препятствия е да се преодолее съпротивата на фермерите от Риф, които са подозрителни към политиците и техните мотиви - и лоялни към вида на клиентите, които казват, че са поддържали селата им от поколения.

"Наркобаронът е крайъгълен камък на общността", казва Мохамед Бусемат, 27-годишен фермер в Тамадит, а в ламаринената му къща грижливо е подредена висока метър и половина купчина изсушени канабисови растения. "Когато държавата не поемаше отговорността си към този регион, наркобаронът се грижеше за нас, като изкупуваше реколтата всяка година."

Производството и консумацията на канабис са незаконни в Мароко от 1974 г. насам, въпреки че страната беше единствената предимно мюсюлманска държава, която подкрепи изваждането на наркотика от списъка на ООН с опасни вещества преди две години.

Междувременно Риф е огнище на размирици, като за последно масовите протести започнаха през октомври 2016 г. след смъртта на продавач на риба и бяха потушени едва осем месеца по-късно. Миналата година доклад на Съвета по икономика, социални въпроси и околна среда към крал Мохамед VI обвини подземната икономика на канабиса, че задушава региона. В него се препоръчва легализирането на наркотика като част от интегрирана стратегия, която в крайна сметка да изкорени отглеждането на канабис за хашиш.

Управляващата коалиция, ръководена от партии, свързани с влиятелната монархия, иска да върви в крак с времето и да се справи с това. Тя е определила плодороден регион за развитие, тъй като се опитва да събере пари за увеличаване на разходите за здравеопазване и социално осигуряване, след като пандемията разкри уязвимостта на страната.

Става дума за 50 000 хектара в три северни провинции. Това е 70% от общата площ на посевите с канабис в Мароко. По последни официални данни парцелите са средно по половин хектар и осигуряват прехраната на стотици хиляди хора.

Бусемат и други фермери се опасяват, че легализацията ще навреди на бизнеса им, тъй като ще локализира насажденията в равнините, които са по-добре свързани с останалата част на страната. Те също така не харесват проверките, особено когато част от насажденията им са разположени в дивата природа или върху земя, за която нямат документи за собственост.

"Какво да кажем за числеността на институциите, участващи в този процес на легализация?", казва Мохамед Мрабет, производител на канабис на 70 години в Исагуен, град в региона Кетама, съседен на Риф. "Това е твърде голяма намеса", каза той, като държеше ръцете си на топло под вълнената шапка в едно кафене. "Искат да ни контролират."

Усилията на правителството са насочени по-скоро към моркова, отколкото към тоягата, казва Мохамед Ел-Гуруж, който оглавява новосъздадената държавна агенция, регулираща законната употреба на канабис.

Стремежът към легализация ще увеличи свиващия се и оскъден дял от паричните средства, които фермерите получават от отглеждането им, и ще защити околната среда, особено водните ресурси, каза той. Тя ще извади региона от изолацията, като разположи нови работни места в това, което ще се превърне в национална индустрия.

Това е "изключителна възможност" за земеделските производители, заяви Ел-Гуруж в почти празния си офис в Рабат този месец, като добави, че те са помолени да участват, а не са принудени. Неговата агенция отговаря за лицензирането на земеделски кооперативи и компании, регулирането на вноса на суровини и семена за канабис и изпращането на инспектори.

"Това е доходоносен пазар, така че фермерите трябва да получат по-голям дял от печалбата и да се отърват от посредниците", каза той. "Като всяка икономическа система, ще има възходяща крива, не можем да ударим тавана веднага. Той ще дойде, малко по малко."

Според него законът е подготвен така, че от пролетта на следващата година да започне засаждането на легален канабис, но критиците твърдят, че законът - въведен миналата година - е прибързан. Няма нови прогнози за производството, приходите или броя на земеделските стопани, които се регистрират. В законопроекта на Министерството на вътрешните работи се казва, че преминаването към легален канабис ще увеличи приходите от този бизнес с около една трета до 2028 г.

Според Халид Муна, виден изследовател на мароканската икономика на канабиса, търговията е и силно конкурентна, като членовете на семействата в Риф често се изправят един срещу друг. Според него ще бъде трудно да се събере мнозинството от земеделските производители на канабис в кооперативи, които да произвеждат законни растения канабис.

"Икономиката на канабиса по дефиниция се основава на експлоатацията и господството на наркобароните, а също и на силна индивидуална конкуренция между производителите", казва Муна. "Ние изградихме нашата легализация върху логиката на колективната работа, която не е част от мароканския modus operandi на канабиса. Вие ги изтласквате от зоната на комфорт."

Според Халид Тинасти, научен сътрудник в базирания в Швейцария Център за конфликти, развитие и изграждане на мира, дори ако правителството успее да привлече фермерите на своя страна, друго нещо е да завладее значителен дял от търговията с медицински канабис.

Колкото и доминираща да е страната в производството на хашиш - в един момент според доклади Мароко доставя около 70% от наркотика в Европа - тя ще се сблъска с огромна конкуренция от страна на държави като Тайланд, Уругвай и Руанда, казва той.

Доходите от отглеждането на канабис в Мароко също намаляват, след като пренасищането се изостри от пандемията от Covid-19. През 2020 г. той е бил 325 млн. евро при улична стойност от 8,1 млрд. евро, според последните данни на Министерството на вътрешните работи. Това е спад с една трета от началото на 2000 г. насам.

Цените се възстановяват, не на последно място и заради верижния ефект от легализацията, казва Адардък Чариф, активист и изследовател от Ал Хосейма, провинция Риф, където се проведоха масови протести. Цената на суровото и изсушеното растение канабис се е повишила с повече от 50 %, докато хашишът се е удвоил, казва той.

"Тази легализация отваря нова глава - тя не е лоша от макроикономическа гледна точка", каза Чариф. "Но легализацията в този си вид няма да реши нашите хронични социални и икономически проблеми, това ще направи развитието. Ако регионът се развива, той няма да има нужда нито от легален, нито от нелегален канабис".

Старите навици обаче умират трудно. В Исагуен Мрабет се захваща с отглеждането на канабис от своите предци през 60-те години на миналия век. По онова време градът е убежище за западни туристи и хипита, които търсят мароканския сорт канабис, известен като Beldia, който се отглежда в скалистия терен на региона. Именно тези посетители са научили мароканските фермери как да извличат смолата.

Той с удоволствие си спомня за тези дни. "Вижте ме: Сега дори нямам подходящи обувки", казва той. "Единственото нещо, което имаме тук, е канабисът и близостта ни до Европа. Тази легализация не е за нас: Фирмите дори не могат да открият работни места тук. Виждали ли сте състоянието на пътищата, на инфраструктурата?"

На около 40 мили оттук Буземат посочва как нещата около неговото село не са се променили много, откакто е роден. Той казва, че бременните жени все още са изправени пред двучасов път, за да стигнат до най-близката болница.

Регионът разчита на мрежата от микробуси Mercedes 207, внасяни втора ръка предимно от Германия и Нидерландия. Те се използват за всичко - от превоз на хашиш до доставка на храна и пътници, като доминират в трафика по тесните и неравни пътища, свързващи района на Исагуен и Бусемат с останалата част на Мароко.

"Тук няма нищо", казва Бусемат. "Наркобаронът е по-честен и по-хуманен от онези, които продават фалшива хуманност".