През последните тридесетина години у българите се появи едно странно от къде дошло понятие, че сме малък народ.

Населението на страната ни от 7 200 000 души обаче въобще не дава реалната представа за това колко голям, като брой, народ сме. Историческата диаспора на българите обаче надвишава 10 000 000 души, като в това число се включват не само многобройните икономически емигранти пръснати из целия свят, но и български общности живеещи на територии принадлежали на българската държава в миналото и запазили българския дух и култура. Точно една такава общност съществува в молдовското градче Тараклия.

Защо най-българския град извън България при положение, че има градове в други държави, където живеят много повече българи отколкото в Тараклия? Защото в този молдовски град над половината от населението се самоопределя като българи. Според преброяването от 2004 година от 13 758 души население, над 78% (10 732) са етнически българи.

Градът е основан през 1813 година от български преселници, които са се изселили от България заради Руско-турската война през 1806-1812 година. 70 години по-късно в Освобождението на България участват тараклийците Димитър Карамалак, Иван Арабаджи и Олимпий и Павел Панови. През януари 1918 година Румъния превзема Бесарабия и това предизвиква протест от страна на българите, които се притесняват за своя език. Именно Тараклия е мястото, където най-образованите и интелигентни българи се подлагат на изтезания, гонения, осъждане. Желанието за запазване на българските език, култура и традиции било посрещано с физическа саморазправа от новите власти, което принудило много от българите да напуснат Тараклия и да емигрират в съседни държави, най-често Русия. Българите продължават да оказват ожесточена съпротива на румънското присъствие в района през целия период на тяхното управление, чак до 28 юни 1940 година, когато Бесарабия е освободена от властта на кралска Румъния и отново е под руско влияние.

Днес, още с влизането в града Ви посреща табела, на която пише, че това е центъра на българите в Молдова. В града има няколко училища с преподаване на български език – Педагогически колеж-лицей „Св.св. Кирил и Методий“ (от 1992), Средно общообразователно училище, гимназия № 1 „Олимпи Панов“, гимназия № 2 “Иван Инзов”, Теоретичен лицей „Иван Вазов“ (от 1991). На 30 март 2004 година в града е създаден Тараклийски държавен университет “Григорий Цамблак”, който е официално открит на 1 октомври същата година. На официалното му октриване присъстват тогавашните президенти на Молдова и България Владимир Воронин и Георги Първанов.

Града има и футболен отбор на име “Тракия”, който се подвизава в долните ешелони на молдовския футбол и играе мачовете си на стадион Тараклия, който е с около 2 000 души капацитет.

Тараклия е административен център на Тараклийски регион, който е с население от 44 100 души, над 65% от които са българи. В него се намират 26 населени места – 2 града: Тараклия и Твърдица, и 24 села: Алуату, Балабану, Будей, Валя Пержей, Виноградовка, Горна Албата, Дерменджи, Долна Албата, Кайраклия, Кириловка, Кортен, Мирное, Мусайту, Нови Кортен, Новоселовка, Ореховка, Рошица, Салчия, Самурза, Софиевка, Хаджикьой, Хъртоп, Чалик и Чумай.

Твърдица, другия град в Тараклийски район, е още по-български. Макар и по-малък като население (5 800 души) над 91% от живеещите в града са българи. Името му съвпада с това на българския град Твърдица, защото именно от там са българските преселници основали града. Те били принудени да напуснат България заради поредната война между Русия и Османската империя, този път от 1828-1829 година и през 1930 основали града.

Основната част от населението на Твърдица е заета в селскостопанското дружество (агрофирма) “Твърдица”. През 1990-те години са построени 2 винзавода, има действащ тухлен завод. В града има музикален колеж по български народни танци и музика.