Българските данъчни власти знаят за 334 българи, разполагащи сметки със салдо по над 1 млн. евро към края на 2017 г. в чужди държави и офшорки.

Това съобщават за Mediapool от Националната агенция за приходите (НАП) на базата на данните на ведомството от международния обмен на данъчна информация.

Приходната агенция вече е започнала проверки, но изрично уточни, че наличието на сметка в чужда държава или офшорка не е незаконно и не означава непременно, че въпросните богати граждани укриват данъци или извършват друга нередна дейност.

Действията на НАП няма нищо общо с инициативата на Цацаров

От данъчната агенция подчертаха, че инициативата им тече отдавна и няма нищо общо с писмото на главния прокурор Сотир Цацаров до ДАНС, който неотдавна поиска от ДАНС да му бъде предоставена цялата налична информация за сметки в чужбина, имоти и участие в офшорни фирми на хора, заемащи висши публични длъжности у нас. Искането бе с цел "извършване на преценка за наличие на предпоставки за упражняване на правомощията на прокуратурата". Писмото дойде няколко дни, след като президентът Румен Радев поиска службите да се заровят в задграничните сметки и офшорните компанни на политици, управлявани чрез подставени лица. Държавният глава предупреди, че скандалът "Апартаментгейт", който доведе до няколко министерски оставки, е само началото и щял да покаже накъде отива държавата.

На 20 май БНР съобщи, че е проведено заседание в ДАНС между ръководствата на прокуратурата, ДАНС, МВР, НАП и Антикорупционната комисия, които са координирали ангажиментите си по изпълнение на разпоредената от Сотир Цацаров проверка. Било уточнено всяка институция да обобщи без забавяне информацията от своята компетентност и да я предостави на ДАНС, а агенцията - след като я систематизира, да я изпрати на прокуратурата. Този процес се очаква да отнеме около два месеца.

От евродирективите и международните споразумения, по които работи НАП, обаче излиза, че данъчната агенция няма право да предоставя на прокуратурата подобни списъци и данни анблок и без да има конкретна проверка или започнало производство за конкретно лице, защото това попада във формулировката "ловна експедиция" и е изрично забранено.

До момента данъчната агенция не е направила засичане дали в списъка на 334-ата граждани, за които има данни, попадат лица на висши държавни длъжности.

Данъчните вече знаят за сметките в офшорки

В последните 2-3 години НАП значително разшири възможностите си да проверява сметките и доходите на българите зад граница, включително в офшорни зони. Това се дължи на засилените международни усилия от страна на ЕС и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), които доведоха до революция в борбата срещу укриването на данъци в държави убежища.

От 2016 г. насам България е една от общо 114 държави (към момента), включително към 40 офшорни зони, които са се съгласили на на обмен на данъчна и банкова информация за свои местни лица – граждани и фирми.

В момента НАП може да иска данни за сметки и доходи на българи зад граница по три основни линии – 1. две евродирективи за сътрудничеството и автоматичен обмен на данъчна информация в ЕС; 2. международната конвенция за сътрудничество по данъчни въпроси, подписана от 128 държави и ратифицирана от 114 от тях, както и многостранното споразумение към нея; 3. двустранно – по линия на спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО).

Два са механизмите за получаване на данни – при поискване по вряко време по конкретен случай, например заради разследване или данъчна ревизия, и чрез автоматичен обмен на информация, който се прави веднъж годишно.

По линия на революционната в световен план Конвенция за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси НАП може да отправя запитвания и да получава отговори за доходи и банкови сметки на български местни лица – граждани или фирми, от всички 114 държави по конвенцията. Международното споразумение към нея пък дава възможност за автоматичен обмен на данни, който се случва веднъж годишно.

Около 40 офшорки са се съгласили на данъчен обмен

Сред държавите, участващи в споразумението, са около 40 офшорки или държави с либерален режим. Това са Андора, Ангила, Антигуа и Барбуда, Аруба, Барбадос, Белиз, Бермудски острови, Британски Вирджински острови, Бруней Дарусалам, Кайманови острови, Кипър, Кюрасао, Острови Кук, Фарьорски острови, Гибралтар, Гренада, Гърнси, Остров Ман, Доминика, Джърси, Лихтенщайн, Люксембург, Холандия, Маршалски острови, Мавриций, Монсерат, Науру, Ниуе, Сейнт Кидс и Невис, Сейнт Лучия, Сейнт Винсент и Гренадин, Самоа, Сан Марино, Сейшели, Сен Мартен, Тринидад и Тобаго, Швейцария, Острови Търкс и Кайкос, Вануату. В списъка вече влиза и Панама, около която избухна международен офшорен скандал преди три години, в който се появиха и имената на редица българи.

Първите два списъка са пристигнали в НАП през 2017 г. и 2018 г.

През септември 2017 г. НАП за пръв път трябваше да получи списъци от участващите в конвенцията държави на българските граждани и фирми, които имат доходи и банкови авоари в съответните страни. В същото време родните данъчни трябваше да предоставят подобни данни за съответните чужди граждани и фирми.

"Действително получихме такива данни от около 35 държави, но далеч по-сериозен и пълноценен бе вторият обмен, който се случи през септември 2018 г. от около 80 държави и по който продължаваме да работим и към момента. През септември 2019 г. очакваме данни от около 94 държави", казаха от данъчната агенция.

Оттам обявиха, че съвсем скоро ще създадат специално звено, което да се занимава с анализа на данните, защото това е сложен процес. "Получаваме данните в различни формати, понякога има неточности в имената, рядко има ЕГН или наченки на адрес", казаха данъчните.

Те категорично отказват да посочат сбора на салдата по сметки на българите към 31 декември 2017 г., за които са получили данни, тъй като в много случаи сумата е от продажба на финансови инструменти, не представлява чист доход и сама по себе си не дава коректна информация за доходите на лицата. Освен това ОИСР държи на поверителността на този тип статистика.

Швейцария е пратила богати данни

На този етап НАП няма анализ в кои офшорки има най-много сметки на българи, но от години се знае, че сред топ дестинациите за съхранение на авоарите на родния бизнес елит са държави, които не са в категорията офшорки, но имат по-либерален данъчен и правен режим като Швейцария, Люксембург, Лихтенщайн, Холандия, Кипър, Великобритания.

В момента данъчните имат достъп до данни от всички тях по линия на обмена, като особено богата информация е получена от Швейцария. Преди няколко години България сключи нова, подобрена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Швейцария, като тя е и страна по споразумението за автоматичен обмен. В последните години са възлагани ревизии на българи с швейцарски сметки, но данъчната агенция няма обобщена информация за резултатите от тях.

Данъчните работят добре и с Кипър, който преди години бе офшорната топ дестинация за българския бизнес. Освен по линия на евродирективите Кипър също е включен в автоматичния обмен чрез международното споразумение и редовно праща информация на НАП.

В автоматичния обмен се споделят данни за 5 типа доходи – по договори за управление, доходи от трудови възнаграждения, от застрахователни обезщетения, недвижимо имущество и пенсии. Освен това държавите изпращат и получават информация за авоарите по банкови и финансови сметки. Основно обаче се обменят данни за заплати, пенсии и директорски възнаграждения.

Според финансови експерти големият проблем е, че България пропусна да обяви данъчна амнистия за българите с офшорни авоари, както направиха много държави около подписването на конвенцията за данъчно сътрудничество. Подобна инициатива можеше да събере солидни приходи в хазната доброволно, докато в момента обменът е само спомагателно средство при данъчните ревизии.

"Ловните експедиции" са забранени

От данъчната агенция изрично посочиха, че евродирективите и международните договори ги задължават да работят поверително с получените данни и те да се ползват само за данъчни цели, а при съмнение за престъпления – да се сигнализира прокуратурата.

"Обмен на информация не може да бъде възложен от прокуратурата или друг държавен орган, без да има конкретно данъчно производство и търсената информация да е относима и от значение за това данъчно производство", посочиха от НАП. Използването на информацията и за други цели (например разследване на неданъчни престъпления) може да се извърши само с изричното съгласие на компетентния орган на предоставящата информацията държава, при условие че подобно използване е възможно в тази държава.

Международните стандарти за обмен изрично забраняват т. нар. "ловни експедиции", тоест случаи, в които българските власти искат например информация за всички (или голям брой) свои данъкоплатци, които имат доходи или притежават имущество в съответната държава, без да има конкретни данъчни производства спрямо тези граждани. Подобен пример са и случаите, в които по отношение на един данъкоплатец бъдат изпратени искания за обмен на информация до всички или голям брой държави, без да има конкретни данни или индикации, че гражданинът има доходи или притежава имущество в тези държави.

България е отличник в обмена

Експертите от НАП твърдят, че решителните стъпки в световен план за борба с офшорните режими са налице от 2014 г. насам, когато на форум на Г20 е взето решение за изсветляване на банковата информация.

Основният мотив е не само противодействието на укриването на данъци, но преди всичко борбата с тероризма. Целта е да се прекъснат финансовите потоци на терористичните организации, закупуването на оръжие и прането на пари.

Според годишния доклад на Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели България е в групата на отличниците, тъй като в най-голяма степен изпълнява задълженията си за обмен и получава и изпраща информация до най-голям брой държави.