Как да продаваме вино на Китай, при положение че искат да изкупуват бутилката по 1.5 долара, казва председателят на БАСЗЗ Стайко Стайков

Интервю на Румяна Гочева във вестник СЕГА.

- Г-н Стайков, готови ли са земеделците да плащат по 0.75 лв. на декар за борба с градушките, както се обсъждаше?

- Данъците за земеделските производители станаха твърде много. Ние плащаме данък върху субсидията, корпоративен данък, данък дивидент, осигуровки, акцизи и т.н.

Последната идея на Министерството на земеделието бе да плащаме по 0.75 лв. за декар за защита от градушки. Тези пари ще отиват в една нова държавна структура без абсолютно никаква възможност за контрол от наша страна. Искат производителите да плащат, а никой не казва какво става с тази земя, която не е тяхна - пак ли те ще плащат за защита на солидарен принцип? Нямаме отговори на въпросите кой ще покрива разходите по защитата на урбанизираните територии, разликите в ефективността между двата метода и други.

Много стопани не биха били съгласни да плащат по 0.75 лв. за декар, особено по-малките. Те просто не могат да отделят тези пари.

Земеделието е вторият сектор (след туризма), който носи най-много приходи в държавния бюджет и плаща огромни данъци. Държавата трябва да осигури тази защита, което ще доведе и до по-добри реколти. Това от своя страна ще гарантира дългосрочно устойчивост и конкурентоспособност на бранша, следователно по-големи приходи и данъци от фермерите.

Има и други проблеми, които могат да породят сериозни неоправдани разходи. Периодично се правят опити земеделците да бъдат приравнени на търговците на горива, като например тези, които ползват ведомствени бензиностанции за зареждане на селскостопанската си техника. Идеята хората, които имат собствени бази за зареждане на техника, да регистрират фирмите си като складове за горива или като търговци на горива на дребно е абсурдна.

- Какъв е чуждият опит по отношение на земеделските застраховки? 

- Съществуват различни практики -  според спецификите на различните места. У нас много малко земеделци застраховат своята продукция. Няма закон, който да регламентира точно как и за какво се плаща, ако имаш такава полица. В момента има големи трудности при застраховането и при доказването на щетите. Всеки застраховател е готов да вземе парите, но ако се стигне до плащане на обезщетение, някои компании отказват да признаят щетата. Затова трябва ясно да бъдат описани застраховките и щетите, за да няма възможност за различни тълкувания на един и същи проблем. Повечето земеделци се страхуват да застраховат, защото в момента няма гаранция, че когато те претърпят щети, застрахователят ще им плати. Всички ние водим дела срещу застрахователите.

-  Какво става със Закона за земята и с вашите забележки към него?

- България изгуби много време и изоставането ни се задълбочи. Страната ни все още е с най-разпокъсаната земеделска земя в Европа. От съществувалите някога съоръжения за напояване, отводняване и превенция са запазени само малка част, като повечето са в незадоволително състояние. Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) предложи през август 2018 г. проект на закон за поземлените отношения и опазването на земеделските земи. Той създаде напрежение. Последният му вариант бе, меко казано, смущаващ, нарушаваха се правата на три милиона български граждани - собственици на земеделски земи. Един от големите проблеми бе предложението за налагане на фиксирана сума за минималното рентно плащане, което трябваше да е разписано в договора. Това нарушаваше свободното договаряне и водеше до абсурди. Как за една нива, която е с по-лошо качество, ще се плаща толкова, колкото и за земя с по-високо? Отделно договорите за аренда на практика се обезсмисляха. В единия случай те не можеха да се прекратят, в другия това ставаше много трудно след повече от една селскостопанска година. Логично проектът бе оттеглен. Но предстои да видим какво ще се реши в работната група по него.

 - Какво ще се промени, ако таванът за земеделските субсидии се определя от държавата, а не от ЕС?

- България сама трябва да определя размера на земеделските субсидии. Българската асоциация на собствениците на земеделски земи членува в Европейската организация на собствениците на земя (Еuropean Landowners Organization - ELO), където е внесла нашето становище. В него сме се обединили собствениците на земеделски земи, млекопроизводителите и асоциациите на земеделските производители. Всяка държава има своите особености, има различни условия и заплащане на труда, различен климат и др. Опасявам се новата Европейска комисия да не използва Брекзит като оправдание за запазване на сегашните ниски нива на субсидиите. Фермерите в България са подложени на голям натиск - няма уедряване на парцелите, няма напояване, отводняване и превенция, а изискванията, било регулаторни, било данъчни, стават все повече и повече. Гръбнакът на земеделието ни са едрите земеделци, защото те помагат и на малките. Те разполагат с техника и обработват и земята на малките фермери. Така че, ако те бъдат ощетени и по някаква причина не могат да обработват земята, която са наели, това ще доведе до още по-голям проблем. Те ще предпочетат да се занимават със собствената си земя или с най-хубавата и това ще доведе отново до пустеещи земи.

- Затова ли българската продукция е по-скъпа? Единствено разликата в субсидиите ли е виновна?

- Взимайки пример с гръцките фермери, ще видим, че техните субсидии по исторически причини са по-високи. Гърция е една от първите страни - членки на ЕС, и получава много добро финансиране. Особено районите на Комотини и Ксанти. Там получават по 170 евро субсидия на декар за отглеждане на памук, докато ние сме много далече от такива нива. Държавата там дотира всеки килограм произведени праскови с по 2 евро. Как тогава ние да се конкурираме с гърците? Гърците имат малки стопанства, получават големи субсидии и могат да си позволят да продават евтино. Това важи не само за Гърция, но и за много други държави, които успяват да завземат нови пазари с ниски цени.

Има и друго, в България идват много делегации с представители на чужди компании, които ни предлагат изкупуване на продукцията. Но как да продаваме вино на Китай, при положение че искат да изкупуват бутилката по 1.5 долара? Това значи в нея просто да няма грозде.

Проблем е и работната ръка. Никой не иска да се занимава със земеделие, нищо че голяма част от процесите вече са механизирани. Допреди няколко години ние с колегите си крадяхме работната ръка, скоро вече няма да има кого да откраднем. Проблемът с намирането на работници става все по-сериозен и фермерите са изправени до стената. Затова държавата трябва да намери решение в най-кратки срокове.