Настана голяма драма със спечелените от Митю Пайнера около 300 000 клети български лева по програма „Иновации и конкурентоспособност“. Когато прочетох това, ми идеше да напиша един емоционален хейт – за чалгата, за това, че сме съсипани като нация.

Обаче после се замислих… 

Това пише Венци Мицов във фейсбук коментар. Ето още от поста му: 

"Следя кои и какво финансиране получават. Напоследък Националният фонд „Култура“ раздава по 60 000 лв. на различни хора, пътища и автомобили. Така например „Монте мюзик“ на Княза (едно от прозвищата на Владимир Ампов – Графа – бел. ред.) взе едни 60 хил. лева. БТР с тяхната компания също взеха 60 хил. И други взеха, някои от тях са даже критици на властта.

Можем ли да кажем, че са взели пари незаслужено? Абсурд. Да ви кажа, пари от държавата се вземат така – пишеш проект. Вадиш куп документи. Доказваш различни неща. Отговаряш на много различни критерии. И ако всичко е наред, може да вземеш, може и да не вземеш. Но във всеки случай ако не отговаряш на условията, няма да стане.

Та да се върнем сега на Пайнера. Работодател ли е? Очевидно да. Плаща ли осигуровки? Очевидно пак да. Написал ли е проекти, представил ли е доказателства – няма как това да не се е случило. Демек – и да го хейтим и да не го хейтим, човека си е спазил всичко, отговаря на всички условия и си печели финансиране съвсем честно.

Съвсем друга тема е как така се случи, че Пайнера доминира чрез продукцията си у нас. И тая тема е нелицеприятна. За това сме си виновни ние. Щото много псуваме, нали, чалгата, ама като пийнем по 4 ракии рязко сменяме тренда. Виждал съм много „противници на чалгата“, които след 3 ракии време започват да търсят нощни заведения, в които се меткат салфетки.

Сега още нещо. Напоследък правенето на културни продукти се е превърнало в 70 процента умение да пишеш проект и не повече от 30 процента съдържание. Такъв е трендът. Казвам ви го и от позицията на човек, който вече втори мандат е част от творческия съвет на Столична програма „Култура“.

Това, обаче, не е само родна тенденция. Говорил съм си с приятели, които работят в сферата на културата по целия свят. В някои университети от сферата на културата в света например дисциплината „Писане на проект“ се изучава със същата сериозност, с която и важните арт дисциплини. Ако не умееш да напишеш проект, ще си останеш „диванен артист“.

Дали това е добро или лошо – не знам. Знам, че по едно време в средата на първия ми мандат в Столична програма „Култура“ си бях дал сметка, че поради този тип „чиновническа“ работа по представяне на проектите повечето от кандидатстващите не са млади артисти.

За мен е важно да има пари за младите. За това преди няколко години се бях преборил в програмата на Музикаутор да има едни твърди пари за дебютиращи млади. Доста колеги бяха против това. В първата година това не сработи точно както трябва, но бяхме в процес на наместване… И тогава здравите сили там се намесиха и аз напуснах дружеството.

А сега да се върнем към началото на тоя текст. Ако искате Пайнера да не получава финансиране, спрете да слушате продуктите му. Започнете да слушате Моцарт и Пайнера ще види, че няма интерес и ще се откаже. И тогава някой млад оркестър от ентусиазирани млади почитатели на класическата музика ще получи финансиране. А дотогава ще се наслаждаваме на картинката, такава, каквато е. Такава, каквато сами сме си я създали.

Нали помните – нашия Уудсток се проведе в Димитровград. И там не се пееше „Born to be wild“, а „Води ме в някоя квартална кръчма“…"