КНСБ настоява държавата да подкрепи сектора

Държавата трябва да подкрепи сектор Култура, от който зависи духовния живот на страната, и да вдигне обидно ниските възнаграждения на заетите в него.

За това настояха на днешния Ден на народните будители от Независима синдикална федерация “Култура”, Съюза на артистите в България и Съюза на музикалните и танцовите дейци към КНСБ. Председателите на Федерация “Култура” Борис Начев, зам.-председателят Мариела Маламатенова, председателят на САБ Христо Мутафчиев, актьорът от Театър “София” Росен Белов участваха в пресконференция, на която бяха представени исканията на КНСБ за Бюджет 2024 в сектор Култура и бе описана унизителната ситуация, в която са поставени хората от бранша.

Тази сфера не е приоритетна от години, държавата отстъпи от функция Култура, посочиха вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов и главният икономист и директор на ИССИО Любослав Костов.

Костов обясни, че тази година за култура от бюджета са отделени едва 0,4 процента или 838 млн. лв. Това е функцията с най-малко пари, които държавата преразпределя от събраните данъци въпреки натрупаната рекордно висока инфлация през последните две години и половина от 30-35 процента.

През 2024 година Брутният вътрешен продукт ще е 205 млрд. лева. Нашето искане е разходите за култура да станат 1% от БВП. Ако това се изпълни веднага, това означава, че трябва от 1 януари да има 1 млрд. лв. за култура. Ние сме реалисти и знаем, че това няма как да стане, но очакваме ангажименти как с догонващи стъпки ще може да се реализира и културата ще излезе пред скоба, каза Костов.

Той уточни, че за да се вдигнат доходите на работещите в сектора, трябва да се увеличи единният разходен стандарт за субсидирана бройка. За последните две години тези стандарти не са променяни. Ето защо КНСБ застава зад това, че:

1. За 2024 г. са необходими общо 75,7 млн. лв. за увеличение с 35% на субсидията на бройка за Националните музеи и библиотеки, регионалните музеи и библиотеки и читалищата. Това ще позволи ръст на работните заплати на работещите там, над 11 000 души средно с 20%.
2. Необходими са средства за увеличение на възнагражденията на музикалните и танцовите дейци в страна за 2024 година е размер на 10,25 млн. лв. Целта на дофинансирането на сектора е да достигне средна работна заплата в сферата от 1650 лв. и да се приближи към СРЗ за страната Необходимите средства са разпределени във две основни направления; 1) Общински професионални духови оркестри и 2) Общински професионални фолклорни ансамбли.

По отношение на професионални духови оркестри числата са следните:

• 23 броя оркестри (Благоевград, Ботевград, Бургас, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Димитровград, Добрич, Кюстендил, Ловеч, Перник, Плевен, Русе, Севлиево, Силистра, Смолян, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол)
• Средна брутна заплата – от 820 лв. до 1255 лв.
• Щатни бройки – 445 броя
• Необходими средства за достигане на средна заплата от 1650 лв. – 3,98 млн. лв.

По отношение на професионалните фолклорни ансамбли:

• 13 броя ансамбли (Благоевград, Плевен, Търговище, Разград, Добрич, Бургас, Ямбол, Сливен, Стара Загора, Смолян, Пловдив, Пазарджик и Видин)
• Средна брутна заплата – от 732 лв. до 1063 лв.
• Щатни бройки – 672 броя
• Необходими средства за достигане на средна заплата от 1650 лв. – 6,27 млн. лева

Всичко това означава, че в бюджет 2024 г. трябва да бъдат предвидени с 86 млн. лв. повече за ръст на заплатите на тези хора, с което поне ще се компенсира инфлацията от последните две години и ще наваксаме ръста на МРЗ от 1 януари догодина, каза главният икономист на КНСБ.

Той посочи, че се надява, че финансовото министерство ще чуе исканията, които са минимални на фона на всички други космически разходи. На фона на 8 млрд. лв. капиталова програма, е обидно, ако не бъде дадено това увеличение, категоричен бе Костов и уточни: Не е проблем, че нараства МРЗ, проблем е, че доходите над минималната заплата не растат. И това е проблем на изпълнителната власт, защото е най-големият работодател в страната.

По повод на всички протестни акции в цялата страна днес Тодор Капитанов предупреди, че те са само първа крачка, ако не бъдат удовлетворени исканията.

Христо Мутафчиев посочи огорчението на бранша от отношението на държавата: Нашият сектор е много ощетен и от сегашния, и от бъдещия бюджет вероятно. Всички управляващи – от промените насам, са длъжници на сферата на културата и изкуствата. За финансовия министър Асен Василев културата е разход, не инвестиция. За нас е инвестиция в бъдещото на децата ни и държавата, за да имаме идентичност.

Той даде пример с актьор от Благоевград, който получава месечно нетна заплата от 500 лева. Асен Василев трябва да му даде своята заплата, защото това е срамно, обидно и цинично. Не да говори, че пищим навсякъде. Ние искаме средства за дейност, не само за заплати. През последния месец и половина Министерството на културата не потвърждава разходи за сценични изкуства и така те не могат да планират турнета, да изплатят хонорари на гост-актьори. Това вече няма да го търпим, категоричен бе Мутафчиев.

Борис Начев предупреди, че браншът музеи и галерии оредява. Хората си търсят препитание на други места. Те си обичат професията, но трябва и да оцеляват. Ситуацията е много сериозна и тежка. Надеждата ни е новият бюджет да даде глътка въздух, каза председателят на Федерация Култура. Зам.-председателят на федерацията и изкуствовед в Националната художествена галерия Мариела Маламатенова също подчерта, че секторът все така не намира подкрепа от държавата и управляващите в продължение на години застават зад некултурата. Кой специалист реставратор, завършил в чужбина, ще дойде при нас, за да работи за 700 лв. заплата, попита тя.

Актьорът Росен Белов от Театър “София” разказа, че вчера е попаднал случайно на обява за работа за първа цигулка в Софийската филхармония. Заплатата е 1185 лв. Това, ако не е срамно и жалко. В Младежкия театър заплатите са под 1000 лв заплати. В читалищата пък хората са оставени да мизерстват. Културата е изстласкана в ъгъла. Ще започнат да се закриват театри, музеи, галерии. Знаете ли, че в бившата военна печатница – в центъра на София, в сграда паметник на културата, се подготвя откриване на чалга заведение. Бившият билетен център в НДК е превърнат също в чалга заведение. Ето това е отношението на държавата към културата и бъдещето на България, възмути се той.