Данъци в някои държави, които ще ви удивят със своята абсурдност

Невъзможно е да си представим съществуването на всяка държава без данъчна система, която осигурява на управляващите власти и обществото като цяло средства за необходимите разходи. Освен обичайните данъци - върху доходи, жилища, транспорт и други - в някои страни можете да срещнете изключително необичайни начини за събиране на колкото се може повече пари от населението.

Странни видове данъчно облагане са често срещани в световната история, но и съвременните власти не остават по-назад с не по-малко смешните и неоснователни основания за попълване на бюджета, пишат от Money.bg.

Естонски данък върху газовете на кравите

Много необичаен данък беше въведен от естонското правителство през 2008 година. Според властите фермите, в които се отглеждат крави, причиняват големи щети на околната среда, тъй като газовете, отделяни от добитъка, съдържат много метан. Фермерите са принудени да плащат допълнителни пари в хазната за всяка крава, тъй като в Естония няма толкова много тежки индустрии, които са вредни за природата. Поради това кравешките газове бяха избрани като "най-опасните" вещества за естонския въздух.

Такса за барбекю скара в Белгия

Местните власти в белгийския регион Валония решиха по специален начин да се справят с проблема на глобалното затопляне. През 2007 г. беше разработен и приет нов данък, който изисква гражданите да плащат, ако използват скара за печене на месо. Премиерът на Валония твърди, че всяко използване на скара на дървени въглища отделя огромни количества въглероден диоксид в околната среда, което провокира изменението на климата и глобалното затопляне. Сега, за да си опече пържоли на открито барбекю, всеки валонец трябва да плати 20 евро.

Данък върху тестета карти за игра в щата Алабама

За всяко тесте карти в Алабама, САЩ купувачът ще трябва да плати допълнителни 10 цента, а продавачът трябва да плаща 3 долара годишно за възможността да продава карти в магазина си. Данъкът се прилага за тестета с най-малко 54 карти, традиционните комплекти карти от 36 не се облагат с данък.

Венециански данък върху сянката

Ако сянката на магазин на гражданин на Венеция падне върху обществена земя, той трябва да плати данък за това. Такова необичайно решение беше взето от властите през 1993 г. и все още е в сила.

Много предприемачи бяха принудени да демонтират навесите от фасадите на магазините си, за да не дават допълнителни пари по такъв странен повод, но има и такива, които са готови да платят пари в бюджета, за да изглеждат търговските им обекти по-добре.

Такси за модификация на тялото в Арканзас, САЩ

Всеки гражданин, който живее в америакнския щат Арканзас и иска да допълни външния си вид с татуировка или пиърсинг, е длъжен да заплати в хазната 6% от цената на услугата, предоставена в съответния салон. Държавните власти обявиха, че по този начин се борят с разпространението на болести, които могат да се получат при татуиране или пункция в нелицензирани салони.

Данък върху гипса в Австрия

За австрийските туристи, които отиват на ски курорти, счупването на ръцете и краката е не само болезнено, но и финансово неизгодно. Причината за това беше въвеждането от правителството на перо за допълнителни разходи за посетителите на ски курорта. Сега всеки, който иска да кара ски или сноуборд от планината, е принуден да плати сума, която при необходимост ще покрие разходите за нанасяне на гипс, ако турист счупи или изкълчи нещо по време на спускането.

Решението е взето поради факта, че основната туристическа застраховка не е достатъчна за покриване на всички разходи на държавата за лечението на пострадалия.

Слънчев данък в Ибиса, Испания

Турист, който отива на почивка на Балеарските острови, ще трябва да плати 1 евро за всеки ден на престой в курорта, за да бъде под слънцето в чужда земя. Според властите събраните пари се използват за модернизиране на курорти и туристически обекти, които са особено популярни, както и за опазване на природата. Е, все още не е съвсем лудост - курортната или туристическата такса става все по-разпространена и не може да се каже, че е напълно безполезна.

Китайски данък върху клечките за хранене

Китай произвежда милиони чифтове клечки за еднократна употреба всеки ден и ги изнася. Производството на този мащаб изисква много естествен материал под формата на дървета и бамбук - суровини за производството на прибори за хранене.

Властите на Поднебесната империя въведоха нов данък, който изисква продавачите на пръчици да плащат 5% за всеки чифт продадени популярните китайски хранителни прибори.

Японски данък върху наднорменото тегло

Японците са известни в цял свят със своето дълголетие и здравословен начин на живот. Наднорменото тегло е точно обратното и на първото, и на второто, затова държавата обнародва закон, който изисква годишно измерване на талията от гражданите от 40 до 75 години. Ако размерът на талията на японец или японка надвишава допустимата норма, той е длъжен да плати глоба на хазната и да се опита да коригира ситуацията при следващото измерване.

Данък върху психотропните вещества в Съединените щати

Много американски щати нямат строги забрани за леки наркотици, но понякога трябва да плащате данък за разпространението им. През 2005 г. правителството на Тенеси предложи на наркодилъри да плащат данък... за разпространението на наркотици. Данъчните бележки, издадени на продавача, ще му помогнат да се защити в съда, ако бъде арестуван от полицията по време на "работния ден".

И само два примера от миналото:

Германски данък върху врабчетата

Пеенето на врабчетата дразнеше хората още преди 500 години, така че властите Германия през XVI век обявяват война на пернатите нарушители на спокойствието. Всеки гражданин е бил изправен пред избор: или той донесе 12 трупа на мъртви врабчета до необходимата дата и да получи 6 кройцера, или плати 12 кройцера в хазната. Особено мързеливите германци често купуваха по-евтини трупове от нелегални търговци, като ги предаваха на общината и получаваха награда или просто редовно плащаха необичаен данък.

Данък за носене на шапки в Обединеното кралство

Британските джентълмени по едно време бяха принудени да плащат данък върху шапката, без която те е невъзможно да си представят живота си. От 1784 до 1811 г. мъжете попълваха бюджета на страната за всяка шапка, която имаха в гардероба си. Колкото повече шапки имаше, толкова по-скъпо струваше образът му на перфектния гражданин.