Сауна за шест човека, зимна и лятна градина, душ и барбекю.

Това има на тересата от 186 кв. м., част от апартамента на шефа на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) Пламен Георгиев в столичния квартал "Гео Милев”. Данните са от обявата за продажба на жилището, пусната през 2016 г., т.е. година преди Георгиев да го купи. Това показва проверка на Антикорупционния фонд.

В същата обява е посочена и много по-висока цена от записаната в нотариалния акт на Георгиев. Според обявата жилището се продава за 265 хил. евро. Шефът на КПКОНПИ обаче го купува за 150 хил. евро. Като произход на средствата посочва банков кредит и пари от продажба на друг апартамент. Човек, ходил да оглежда жилището, разказа, че собствениците му не са били съгласни да свалят цената повече от 8-10 процента.

За апартаментите на Георгиев се заговори, след като Биволъ съобщи, че при покупките им са посочени цени по-ниски от данъчните им оценки. Това не е незаконно, но е съмнително. Шефът на КПКОНПИ отговори, че единият му нотариален акт бил сбъркан, а във втория случай терасата с барбекюто и сауната не би трябвало да е част от данъчната оценка, защото е покрив и следователно обща част на сградата, въпреки че я ползва само той. Затова и той не я е посочил в имотната си декларация. Там фигурира само по-малката тераса на жилището – от 48 кв. м.

Георгиев се позова на практиката на Върховния касационен съд, според която покривът си остава обща част, дори и когато се ползва само от един собственик. До въпросната тераса наистина има достъп само собственикът на тризонета, става ясно от обявата. Тя е на второ ниво и е изцяло свързана с първото ниво на жилището. До нея се стига само по една стълба.

"Въпросната тераса обаче не е част от жилището, а представлява тераса-покрив, която е обща част на сградата по смисъла на Закона за собствеността, поради което не е обект на индивидуални собственически права и не подлежи на деклариране от страна на етажните собственици. Константна е практиката на Върховния касационен съд, че покривът на сградата, включително и когато може да се ползва като терасата на едно от жилищата, се включва в общите части на сградата, при което наличието на достъп до него само от един от обектите не променя тази му характеристика”, пише в позицията на Георгиев, разпространена от КПКОНПИ миналата седмица.

Изваждайки терасата от общата данъчна оценка, Георгиев намалява стойността ѝ, което автоматично пък значи, че платената от него цена е по-висока от данъчната оценка. При това положение остава загадка защо данъчната админситрация е включила терасата в общата оценка, издадена през 2017 г.

Грешка в нотариалния акт при другия апартамент на шеф на КПКОНПИ стана причина да се намали данъчната му оценка. Тази грешка бе открита седем години след покупката и едва след като около имотите се разшумя. Георгиев обясни, че по неизвестни за него причини данъчната оценка на апартамента му и двата гаража е завишена с над 100 хил. лв. и в нотариалния акт има грешка. Той си извади нова данъчна оценка, актуална към 2012 г., за да докаже твърденията си.