БСП рязко намали настойчивостта си, когато влезе във властта, социалистите забравиха за свои съществени обещания 

По какво се познава българското ляво? Какво е общото кратно на БСП, АБВ, “Нова зора”, Движение за социален хуманизъм, Съюз за отечеството и други обединени в коалиция с “Позитано” 20, а и извън нея партии от левия спектър? Би следвало да е социалното начало в политиката – по подразбиране. Но белег за ляво в България днес се оказва отношението към Русия и управляващия я режим, пише Емилия Милчева в коментар за EURACTIV.

По тази тема от българския ляв спектър, към който с известна условност могат да бъдат зачислени и националистите от “Възраждане”, се проявява силна политическа ангажираност. И макар базовото определение за ляво да е за групи с либерални възгледи, подкрепящи прогресивни реформи в името на по-голямо социално и икономическо равенство, най-голямата лява партия БСП – партньор в управляващата коалиция, е далеч от този прогресизъм.

С влизането във властта и получаване на четири министерски кресла, социалистите и техният председател Корнелия Нинова забравиха за свои съществени обещания като семейно подоходно облагане и необлагаем минимум, диференцирана ДДС-ставка от 9% за храните и лекарствата. БСП настоява за тях от години, но рязко намали настойчивостта си, когато влезе във властта. А всичко записано в коалиционното споразумение в 12 без 5 по настояване на Нинова, ще чака някое по-добро бъдеще – добавките за второ и трето дете, увеличението на майчинството, безплатните лекарства за деца. Независимо че социалният министър е социалист, инфлацията изцеди повишенията на пенсиите, заслугата за които не е на БСП.

Вълната от поскъпвания на стоки, услуги, горива, последвани от цените на тока, парното и водата след края на мораториума ще е най-болезнена за електората на БСП – пенсионери и хора с ниски доходи.

Откакто е вицепремиер и министър на икономиката, Нинова спря да говори за коефициента на неравенство GINI, който е най-висок в България сред всички членове на ЕС. В дискусиите по бюджета за 2022 г. за БСП по-важно беше да не допусне спирането на ремонтите на военна техника в Русия (МиГ-29), отколкото каквото и да било друго. Това не пречи при обиколките из страната Корнелия Нинова да представя като заслуга на БСП повишените социални разходи. Дори неизменно фаворитизираната от социалистите АЕЦ “Белене” не личи да е приоритет – дежурно я заявиха, после замълчаха.

Участието във властта бетонира Нинова като партиен лидер, снабдявайки я с лостове за разпределяне на постове като награда за лоялност. БСП смени назначеното от служебния кабинет на президента ръководство на ДФ “Земеделие” – една от най-ресурсните институции. За периода 2021-2027 г. Фондът ще разпределя над 8 милиарда евро за българското земеделие. Има за какво да се отблагодарява – от ръководството на БСП, а и от самата партия бяха отстранени ключови фигури, някои от които помогнали на самата Нинова да спечели председателския пост през 2016 г. Схемата е една и съща – предявяват се обвинения, а обвиненият не може да се защити, тъй като решенията се вземат на неприсъствено заседание на Националния съвет на партията.

Загуби на социалистическия терен

На терена на социалните политики социалистите губят, а социалното напрежение, вероятно и протести, тепърва предстоят. А битката за върховенство на правото и ограничаване на безконтролния главен прокурор никога не е била битка на Корнелия Нинова. Затова пък руската война в Украйна предостави на лидера на БСП възможност да си върне част от изгубените избиратели – по русофилска линия. Но има един проблем – хем трябва да говори така, че да я чуят, хем да не вкара напрежение и нестабилност в управляващата коалиция и тогава “сбогом, власт”. Труден баланс.

Затова четиримата министри на БСП са гласували в Министерски съвет против предложението за натовски войски в България. Затова и Нинова се противопостави на висок глас срещу изпращане на каквито и да било българско оръжие и муниции в Украйна. Затова четиримата министри на БСП са гласували против оставката на министъра на отбраната Стефан Янев. Каквото и да мислят Нинова и обкръжението ѝ за президента, чийто кадър е Янев, избирателите на БСП го подкрепят – явно и упорството на бившия министър да не назовава като “война” руската агресия в Украйна.

Както и да гласуват в МС министрите-социалисти, в парламента БСП подкрепи освобождаването на Янев. Депутатите от БСП не подкрепиха санкциите срещу Руската федерация в декларацията на парламента, но гласуваха в подкрепа на останалите точки, в т.ч. и за осъждане на “военната интервенция в Украйна”. Техен съюзник срещу санкциите бе известната с проруските си позиции партия “Възраждане”.

Именно политическата формация на Костадин Костадинов сега е най-голямата конкуренция на БСП за сърцата на избирателите. За разлика от БСП, “Възраждане” няма ограничения за политкоректност – затова си позволява изстъпления като това на връх Шипка, с освиркване на премиера Кирил Петков и оскърбителни възгласи, замерване със снежни топки, а също и протести, за да вдигне градуса на напрежението.

Когато и да се появи бъдещият партиен проект на бригадния генерал и бивш военен министър Стефан Янев, ще е конкуренция и на “Възраждане” и на БСП. Костадинов вече го покани в партията си, тълкувайки спекулациите за нова формация като средство да бъде спрян възходът на “Възраждане”. Широката платформа център-ляво, за която от месеци работи и Мая Манолова, лидер на “Изправи се.БГ”, също е насочена към нишата вляво.

Борба за 700 000 гласа

Потенциалът там е над 700 хиляди гласа – поне толкова е загубила БСП от изборите през 2017 г. спрямо последните от ноември 2021 г., когато спечели 267 817 гласа. Със сигурност ще бъдат привлечени и избиратели от амбивалентното дясно, леви аутсайдери и разочаровани от новите политически субекти. Нерешените социални проблеми, глобалната несигурност, хибридните атаки ще отблъснат на заден план идеологическите характеристики на бъдещите проекти, които ще търсят съмишленици на полето на национал-популизма и русофилството.

Уставът на БСП предвижда, че правомощията на председателя се прекратяват предсрочно по негово искане; по искане на повече от половината от членовете на БСП; по решение на Конгреса след промени в устава; при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца или при смърт. 50-ият конгрес на БСП бетонира Корнелия Нинова да довърши втория си и последен мандат начело на партията, който изтича през септември 2024 г. Макар че развръзката е благоприятна за нея, желанието ѝ било отново да се яви на пряк избор, за да си осигури още четири години, тоест до 2026 г. Подобна опция е невъзможно без промени в устава, който дава право само на два последователни мандата.

Предвид заложените в устава критерии, като че ли единственият начин Нинова да сдаде лидерския пост е… да падне правителството на четворната коалиция. За някои социалисти това вече не изглежда толкова невъзможно. (Макар да са известни амбициите на лидера на БСП за премиерския пост при ново завъртане на рулетката с мандатите.) Но също така означава, че – макар и с омерзение, партньорите в управлението ще се крепят. Доказателство е смяната в последния момент на номинирания за военен министър Тодор Тагарев заради категоричното несъгласие на БСП. Това е коалицията на домино ефекта, затова и русофилството на БСП някак ще го понесат.