Настинките не са непременно свързани със студа

"Облечи си нещо дебело и топло, за да не се простудиш" - тази стара мъдрост не е много вярна. В същото време през зимата, когато е по-студено, зачестяват и простудите. Как се обяснява това и как да се предпазим от тях разкрива Дойче Веле.

Идеалната телесна температура е между 36,5 и 37 градуса по Целзий. Тогава човешкото тяло функционира най-добре. Обмяната на веществата и функционирането на органите зависят от тази температура, а тялото прави всичко необходимо, за да я съхрани.

Човешкото тяло - нашият термостат

С помощта на рецептори човешкото тяло установява дали е налична оптималната температура. Един или два градуса отклонение от нормата не са голям проблем. Но ако температурата се понижи сериозно, тялото се опитва да стимулира обмяната на веществата, за да осигури необходимия баланс.

Освен че ни снабдява с необходимите хранителни вещества, този процес затопля тялото. Ако е студено, то се нуждае от повече енергия. При студ кръвоносните съдове се стесняват, за да не се губи излишна енергия. А за доброто оросяване с кръв се нуждаем от енергия.

Настинките не са непременно свързани със студа

Настинката не е същото като грипа, който се причинява от инфлуенца-вируси и може да има фатален изход. Срещу грип можем да се ваксинираме, срещу настинка – не. Нея просто трябва да я преболедуваме. За разлика от грипа, настинката се предшества от признаци, които настъпват бавно и постепенно. И макар двете думи да се родеят, основният причинител на настинката не е студът, а специфични риновируси. Инфекцията с тях е неприятна, но не и опасна. Следователно настинките не са пряк резултат от ниските температури, а от това, което се случва в организма при ниски температури.

„Облечи си нещо дебело и топло, за да не се простудиш“ – тази стара мъдрост не е много вярна. Защото не точно заради студа хващаме хрема и настинки. В студено време, тоест през зимата, на причинителите на настинките им е по-лесно, тъй като студеният въздух е сух, а това е идеалната среда за вирусите, причиняващи простудна инфекция. И в затворени помещения влажността на въздуха обикновено е по-ниска, отколкото навън, в резултат от което лигавиците пресъхват. Без защитния слой, който осигурява лигавицата, вирусите проникват по-лесно и по-бързо в организма.

Вирусите обичат студа

По правило ставаме уязвими за инфекции и настинки, когато температурата падне под 19 градуса по Целзий. Особено при по-възрастните хора, които имат ниско кръвно налягане, или които не се движат достатъчно, е висок рискът от простуда. В отделните помещения на дадено жилище би трябвало да се поддържа различна температура.

Пиенето на топъл чай се отразява благоприятно

В хола например е добре тя да не пада под 20 градуса, а в спалните помещения са достатъчни 17-18 градуса по Целзий. Банята сутрин може да се затопля до 20-21 градуса, а през деня температурата там да се поддържа на около 19 градуса. Същото важи и за кухнята - температура от 18 градуса по Целзий там е напълно достатъчна, ако не прекарваме повече време в нея. Това е така, защото помещението се затопля и от работещите електроуреди като печка или котлон.

Жените мръзнат повече от мъжете

В действителност на жените винаги им е по-студено, отколкото на мъжете, за което си има биологични причини. Мъжете имат повече мускулна маса, която осигурява допълнителна защита от студа. Мускулните клетки произвеждат топлина, тъй като те изгарят калории. Освен това мъжете има по-дебела кожа от жените, което означава, че женското тяло се изстудява по-бързо.

Освен топлите дрехи и чорапи, тъй като най-напред усещаме студа на краката, помагат много и редовните разходки - най-малко 5 пъти седмично трябва да се движим поне по 45 минути. Различни изследвания показват, че това помага да се съкрати двойно времето, за което се справяме с настинките.

Гените също играят важна роля

Хора, които живеят в по-студени райони, са по-студоустойчиви от останалите. Което е и генетично обусловено. Хората се напасват към екстремните температури, което се обяснява с поредица от генни мутации. Те пък от своя страна променят обмяната на веществата. Така ескимосите примерно успяват да превърнат мазнините в топлина и да оползотворяват богати на риба храни много по-ефикасно. Това са доказали през 2015 година учени от Кралския колеж в Лондон, чието изследване от 2015 година е публикувано в специализираното списание „Сайънс“.

Да обобщим: срещу настинка помагат разходките навън, дебелите чорапи и редовното проветряване на помещенията. Другото, което можем да направим, е да пием много чай и да чакаме организмът да се пребори с простудата.