Днес празнуваме Петльовден.

Празникът е известен още като Ихтим, Ихтима, Петеларовден или Петларовден. Последните две названия са свързани с основната обредна практика - жертвоприношение на петел.

Народният празник е с регионално разпространение и се чества главно в източнобългарската етническа територия. Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата. На някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.

Преданията разказват, че Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния. Легендата гласи, че смела българка скрила мъжкото си чедо и отказала да го даде на турците, които се заканили, че ако не го предаде, ще бъде заклано. Тя заявила, че сама ще заколи момчето си, но няма да им го даде. През нощта извела детето от дома и го скрила далеч извън селото. В полунощ заколила петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му. На сутринта поробителите останали стъписани и повече не събирали момчета за еничари от това село. И днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода.

Петел се коли във всяка къща с мъжка челяд. Обикновено жертвеният акт се извършва на къщния праг, който според традиционните народни схващания разграничава усвоеното пространство на дома от дивата природа. Петелът се коли от петнадесет-шестнадесетгодишно момче, което трябва да отговаря на изискването за "полова чистота", т. е. момчето не трябва да е имало сексуална връзка. 

В ситуацията на обреда юношата се нарича "петелар". След като заколи птицата, той прави кръстен знак с нейната кръв по челата на всички момченца в къщата, за да бъдат здрави през цялата година. С кръвта на петела се рисуват кръстове и по външните страни на вратите и портите. Понякога това става направо с отрязаната глава на петела, която след това се забучва на портата, обърната в източна посока. 

Краката на птицата се хвърлят на покрива на къщата, а перата й се запазват. С тях бабите кадят болни или урочасани деца. С част от петьовите пера се украсяват специално приготвените за празника знамена, които се наричат "колуни". Всяко домакинство приготвя гозба от заклания петел, който трябва да бъде сварен цял.

Майките месят пресни пити и кравайчета, пържат тиганици и правят баница или зелник. Част от обредния петел и кравайчетата се раздават на роднини и съседи за здравето на момчетата. В онези домове, където има женска челяд, стопаните колят обикновено ярки за здравето на момиченцата.

В Странджанския край, където народният култ към св. Евтим е особено развит, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел. 

Според местните вярвания св. Евтим е господар на детските болести и той предпазва от "детешката" и "вънкашната болест" (детски паралич и епилепсия). За обед цялото домочадие се събира около тържествената трапеза.