МВР прикрива криминални престъпления

0
МВР не за първи път се опитва да прикрие извършителите на тежки криминални престъпления
МВР не за първи път се опитва да прикрие извършителите на тежки криминални престъпления

МВР не за първи път се опитва да прикрие извършителите на тежки криминални престъпления. Случаят в Пловдив, в който на 12 август 24-годишният Милан Дивеков блъска смъртоносно на пешеходна пътека в Пловдив 63-годишен мъж, не е единичен. В града под тепетата дознателят - бивш катаджия "забравя" да назначи кръвна проба за алкохол и наркотици и автотехническа експертиза. Не задържа и извършителя, а го пуска да си върви по живо, по здраво. Накрая се наложи лично главният прокурор Сотир Цацаров да скочи срещу безхаберието на полицията в града под тепетата. Историята завършва засега с уволнението на директора на пловдивската полиция Пламен Узунов.

Преди години имаше един друг грандиозен скандал в Костинброд, който по подобен начин полицията успешно прикри, се казва в разследване, публикувано в новия брой на в."ШОУ", който вече е на пазара.
Първият подобен скандал в по-новата история е в Костинброд на 11 и 12 ануари 1998 година. Тогава управителят на фабриката "Олинеза" Христо Кръстев и бизнесменът Станимир Жарков, който е собственик на фирма, произвеждаща опаковки за фабриката за лютеница и майонеза, пребиват 17 работници. Според обясненията им по-късно двамата заподозрели подчинените си, че крадат системно от фабриката.Затова викнали мутри и заедно с тях ги набили както трябва. Но това не ги удовлетворило.

Побоят се превърнал в извращение, защото биячите съблекли жертвите голи, обгаряли със запалени вестници половите им органи и гасили фасове по телата им. Гаврата продължава 48 часа. На 11 януари вечерта е пребита първата нощна смяна, а на следващата вечер и втората.
След наказателната акция работниците били принудени да дадат между 200 и 250 хил. стари лв., 2 лади и златни бижута. Уж, за да покрият кражбите. 
Големите извращения на МВР обаче предстоят.

След втората нощ на побои, две от майките на работниците отиват след полунощ при дежурния в местното районно полицейско управление с идеята да се оплачат. Дежурният изненадващо им казва: „В полицията знаем за тоя случай, а шефовете пък знаят какво да правят с работниците!” /?/ Налага се жените да потърсят помощ от кмета на Костинброд и от местната прокуратура.
МВР де факто научава за случая от въпрос на журналист до областната дирекция на МВР в София на 14 януари.

Така става ясно, че местната полиция въобще си е затворила очите за скандалното пребиване на работниците. Разнобоят между полиция и прокуратура продължава с чутовна сила. Проверка на окръжния прокурор на София, (тогава - сегашният вицепрезидент Маргарита Попова – бел.ред. ) показва, че в районната прокуратура е заведена единствено докладна записка, че има данни работниците да са извършили кражба и едно обяснение от един от управителите на "Олинеза".

В прокуратурата няма един ред за побоищата, макар 15 от общо 17-те бити са си извадили медицински свидетелства, като част от тях са издадени в "Пирогов".
Седмица по-късно, на 21 януари в Костинброд пристигат окръжният прокурор Маргарита Попова, шефът на столичното следствие Цветан Димитров и следователят Боби Сарафов (сега зам.-главен прокурор- бел.ред.). Искат да бъдат намерени битите, за да бъдат разпитани.

Макар пострадалите да са добре известни в града, прокурорите получават странен отговор от шефа на районното полицейско управление - полк. Йорданов - той не можел да доведе пострадалите, защото сега не може да ги намери и му е свършило работното време?!?
Маргарита Попова, Цветан Димитров и Боби Сарафов виждат единствен изход от бездействието на МВР чрез писмо до президента 
Петър Стоянов. В него те описват "трагичен, драстичен инцидент в "Олинеза" и се оплакват че "вместо действия от страна на органите за охрана на обществения ред, предотвратяване и разкриване на престъпление, гражданите срещнаха отказ от изпълнение на служебните си задължения".
"За такъв чудовищен инцидент българската и чуждата преса до момента не са информирани.

Той провокира дълбоко гражданската и професионалната ни съвест, постави за пореден път много въпроси: "Кой къде стои в обществото? Това ли е моделът на гражданското общество?! Къде унижените и малтретирани млади хора ще бъдат съпричастни от сега към проблемите на страната?!", пишат те до президента.

Впрочем сагата в съдебната система е не по-малко тягостна.
Първоначално са бити 17 души. 15 от тях си вадят медицински свидетелства. Само 12 от тях застават пред съда. Накрая само 5 от битите, изтезавани и унижавани работници разказват ужасяващата истина за гаврата от страна на Христо Кръстев и Станимир Жарков.

Според обвинителния акт Кръстев и Жарков извършвали изнудвания, отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост. Кръстев отговаря и за нанасяне на лека телесна повреда на работничка. Деянията са извършени в различно съучастие на двамата с непознати лица. Срещу Кръстев бяха повдигнати седем обвинения, но той беше признат за виновен само по три Жарков отговаря пред съда за 12 престъпления, но е осъден по пет от тях. Докато тече делото Кръстев и Жарков са на свобода срещу парична гаранция от по 2000 лв. 

Прокуратурата иска да им се наложи максималната предвидена в закона присъда от по 10 години затвор. На първа инстанция в Софийския окръжен съд, на 20 ноември 2000 г. Станимир Жарков и Христо Кръстев са осъдени да лежат по 5 години ефективна присъда и да платят 5000 лв. глоба. Присъдата в Окръжния съд е подписана с "особено мнение" от съдебния заседател Иван Дамянов. 

Той държи до последно двамата да получат по 10 години затвор за двамата бизнесмени.Както винаги, в Апелативния съд нещата започват да изглеждат различно. Там сагата се точи цели 3 години. През ноември 2003 г. апелативните съдии преквалифицират обвинението на Кръстев в по-леко и намаляват присъдата му от 5 на 3 години затвор, Жарков пък е осъден на 2 години затвор. 

Голямата разлика е, че и двете присъди вече не са ефективни, а условни - с 5-годишен изпитателен срок. Намалени са и глобите на двамата с по 1000 лв. Така Кръстев и Жарков трябва да платят по 4000 лв. Година по-късно, през 2004 г., Върховният касационен съд потвърждава присъдата на апелативните съдии.

Нито един от работниците от двете набедени за кражби бригади вече не работи в "Олинеза". Сред тях цари омертата, но според слуховете в Костинброд, били млъкнали срещу солидни парични възнаграждения. Част от получилите премия за мълчанието си дори убеждавали бившите си колеги да се откажат от показанията си. 

Работниците просто са били разменна монета в една по-голяма игра - кражбите на две палета майонеза всъщност били измислени, за да оправдаят липсите пред съдружниците си, които живеели в чужбина. Така, независимо от свестните прокурори, намесата на президента Петър Стоянов и обсъждането на въпроса в българския парламент, Кръстев и Жарков не лежат нито ден в затвора за гаврата с работниците във фабриката. 
Управителят Христо Кръстев, който впрочем и досега продължава да управлява "Олинеза", и бизнесменът Станимир Жарков, който за малко да стане кмет на Божурище през 2011 г., очевидно се ползват с големи протекции.

Източник: БЛИЦ
Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

До ВиК - Русе: Асфалтират улица "Муткурова". До един час асфалтът ще е готов за рязане.

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари