Моята цел като министър е парите за здравеопазване да се използват максимално ефективно.

Сегашната системата за финансиране на болниците функционира, за да задоволява определени бизнес интереси, а амбицията на управляващите е тя да се промени така, че търговията да бъде изместена от медицината. Това каза министърът на здравеопазването Петър Москов в неделя пред бТВ.

Той представи анализ на Световната банка, която консултира при промени и реформи в здравеопазването. "Ако нашият здравен статус продължи да бъде същия, разходите трябва да започнат да се увеличават за сметка на тези за образование и социални дейности”, обясни Москов. По думите му по този начин до 2020 година ще се увеличат осигуровките, няма да се дават пари за образование и за пенсии.

Петър Москов отхвърли твърденията, че целта на реформата е да намали разходите в здравеопазването. "Моята цел е тези пари да се ползват максимално ефективно. Явно даването на много пари не върши работа, защото постъпванията в болница се увеличават", уточни той.

Втората графика, показана от министъра, представя количеството активни болнични легла в българската здравна система. Анализът показва, че в определени градове в страната има повече болнични легла отколкото средното за Европейския съюз.

Задължителната здравна карта регламентира количеството болнични легла, които една държава поддържа. "В ЕС има средно 4.8 активни болнични легла на 1000 души. В България те са седем", посочи Петър Москов.

"Има неравнопоставеност на хората в определени региони, те трябва да си вземат бохчата и да отидат някъде, за да се лекуват”, обясни Москов. По думите му това е за задоволяване на определени бизнес интереси.

"При изпълнение на националния рамков договор ще излезе, че са нужни 26 000 активни легла, а в момента имаме 39 000. Все едно имаме едно пиле и държите три хладилника, не е много умно, нали?”, каза здравният министър.

На третата показана от него графика са представени пет болници и съответният брой договорени клинични пътеки и пациенти, приети по тези клинични пътеки.

"В големите градове, където има екипи и възможност да се поеме цялата човешка патология, тези болници гълтат вода, а по-малките формират печалба”, каза Москов. Поради тази причина трябва да се промени структурата.

Нужна е промяна в начина на финансиране на клиничните пътеки в посока, която ще позволи на големите болници да спрат да трупат дългове. Крайният резултат трябва да е финансиране на лечение, а не на структури, подчерта здравният министър.

Москов припомни, че всъщност парите за здраве се увеличават, като догодина здравната каса ще получи допълнителни 129 млн лева, а работещите в спешната помощ - 20 млн лева. Той изтъкна, че освен увеличение на заплатите на работещите в спешната помощ, от януари ще се актуализират и доходите на ангажираните в спешните приемни отделения в болниците.

Той коментира и планираното въвеждане на данък "Обществено здраве", предвиждащ облагане на вредни храни. Идеята среща сериозна съпротива от засегнатите фирми в хранителната индустрия, а част от министрите и депутатите не са убедени в необходимостта от такъв данък.

Петър Москов повтори, че данъкът е важен, защото ще действа като превенция за редица болести.

"Десният подход е да се инвестира там, където с минимален ресурс можеш да постигнеш максимален ефект”, допълни той.

Обобщавайки свършеното до момента в областта на здравната реформа Петър Москов каза, че на законово ниво нещата вървят по график, като вече приетите закони се прилагат стъпка по стъпка.