По традиция ортопедичните крайници се правят така, че да наподобяват образа на крайника, който заместват. Мнозина обаче откриват, че това условие далеч не е задължително.

Карлос Артуро Торес, който завършва университета по дизайн Умеа в Швеция, но в момента живее в Чикаго, иска светът да знае, че протезите могат много повече от това да изглеждат добре и да светят с LED светлини.

За последния си проект в университета през 2014 г., Торес създава Iko – протеза за деца с ампутирани ръце, която действа и като платформа за творчески проекти с Lego. Идеята му получава наградата за Отворен студентски дизайн в конкурса Core77 Design Awards по-рано този месец.

„Нуждите на децата с инвалидност не винаги са свързани с физическата активност, а често и със социалния и психологически аспект. Понякога функционалните елементи са всичко, от което се нуждаят, но в други случаи те могат да искат космически кораб, къща за кукли, телескоп или джойстик“, обяснява той на страницата на проекта си.

По думите му ако децата могат да използват въображението си, за да конструират собствените си протези, то те ще отразяват най-добре нуждите им и ще помогнат за тяхното обучение, за подобряване на креативността им и ще им позволят просто да бъдат деца.

Ръката е създадена в сътрудничество с лабораторията за бъдещи проекти на Lego и фондацията за физическа рехабилитация CIREC. Тя е с разглобяема роботизирана длан, което я превръща в напълно функционална протеза. Устройството се контролира с помощта на миоелектрически сензори, които четат електрическите сигнали, пътуващи по мускулите на потребителя.

В средата на протезата е разположен процесор и мотор, съвместим с линията роботизирани продукти на Lego. Външната част има няколко издадени места, където могат да се прикрепят различни елементи от Lego, а такива са прикрепени и към всеки от пръстите.

Така децата не само могат да конструират лего играчки, но и да създават роботизирани такива. Прототипът е тестван от малкия Дарио, който успява да контролира Lego багер, космически кораб и различни устройства на фирмата, прикрепени към протезата с помощта на миоелектрическите сензори.

Iko е конструиран така, че децата да могат да играят свободно с връстниците си, а не да се чувстват изолирани, защото носят протеза.

„Имаше много проблеми, които трябваше да осъзная. Негативното възприятие на децата с протези, както и фокусът, който компаниите поставят на инженерната част, а не на човешкия фактор при децата с инвалидност. Също така и социалната изолация на децата заради тяхното здравословно състояние и това колко им е трудно да изградят самочувствие“, разказва Торес.

Идеята му не е да направи традиционна протеза, а да предложи система, която е достатъчно гъвкава, за да могат децата да я използват, за да творят сами и с приятелите си.