С настъпването на нощта в Северен Мичиган тълпи се събират на отдалечено място край американската магистрала 45. Причината? За да видят може би най-странният призрак в света

Независимо дали става дума за чудовище в шотландското езеро или за жена в бяло, която преследва посетителите и войниците в крепост от времето на Гражданската война, обитателите на свръхестественото царство имат общ навик: те упорито не желаят да се покажат на удобно насрочени срещи.

Именно това превръща едно място в Горния полуостров на Мичиган в уникално смразяваща атракция както за истински вярващи, така и за пътешественици със случаен интерес към паранормалното. Ако някой от тях се появи на предварително определеното място в точното време, той ще види Светлината на Паулдинг, пише ВВС, цитиран от Dir.bg.

Във всяка една нощ, от влажната, пълна с насекоми мъгла в средата на лятото до дълбокия до колене сняг на безкрайната зима на Мичиган, тълпа от местни жители и любопитни туристи се събира на малко парче открита земя край магистрала 45 на Робинс Роуд.

Когато слънцето залязва и здрачът се преборва с черната нощ, на около 8 км оттук по склона на хълма се образуват малки, блестящи кълба, чийто цвят се колебае между бяло, жълто и червено (в зависимост от сезона и атмосферните условия). Те висят във въздуха, без да се увеличават, свиват, танцуват, придвижват или оттеглят. Изчезват толкова неочаквано, колкото и оживяват, появяват се и изчезват на случаен принцип, но със сигурност, ако бъдат приближени или преследвани.

Макар да изглеждат невъзможни за улавяне, светлините са безспорно и неизменно видими - остават такива в различни количества и честоти, докато изгревът на слънцето не сложи край на партито.

Посетители, въоръжени с професионално фотографско оборудване, успяват да заснемат мътни изображения на изчезващите фантазми, но години наред тези снимки не успяват да обяснят уловените видения.

Местният фолклор предлага различни обяснения за странните светлини. Най-популярната история твърди, че призракът на железопътен спирач, загинал при влакова катастрофа, се появява всяка нощ, за да вдигне фенера си и да предупреди бъдещите жертви. За съжаление няма данни или визуални доказателства за съществуването на железопътна линия в района.

Другите предпочитани причини за появата на светлината в Паулдинг попадат в очаквани категории. Независимо дали става дума за криптозоологични воли, които ловуват за изгубени деца, или за извънземни сонди, изследващи върховете на дърветата, посетителите се придържат към убеждението, че наблюдават нещо отвъд техния ежедневен свят.

Каквато и да е историята, светлината е поставила малкото градче Паулдинг на картата, а местните жители и пътешествениците продължават да идват, за да видят може би най-странния призрак в света, като магазините и ресторантите се грижат за това те да бъдат нахранени, напоени и облечени с шапки и тениски на Паулдинг Лайт.

"Виждала съм светлината на Паулдинг няколко пъти", казва Сара Бейкър, служителка в близкия магазин за хранителни стоки Sylvania Outfitters. "Не смятам, че е свръхестествена, но е готино да я видиш. Някои хора казват, че определено виждат фарове на коли, но други се кълнат, че виждат нещо друго, което не може да се обясни".

В крайна сметка се появиха учените, които обясниха цялото забавление. През 2010 г. докторантът по електроинженерство от Мичиганския технически университет (МТУ) Джереми Бос ръководи студентска експедиция. Оборудвани с всичко - от камери до светломери и мощни телескопи, единствената им мисия е да обяснят светлината на Паулдинг с подкрепящи доказателства.

Те си тръгват с емпирични доказателства за това, което много по-малко фантастични посетители на Паулдинг вече очакваха. Става дума за автомобили - далечни фарове, които се комбинират с атмосферни ефекти, за да създадат блестящ мираж.

Бос получава тази докторска степен и сега е доцент в катедрата по електротехника и компютърно инженерство на Мичиганския технически университет. Въпреки усилията на екипа му да предложи на общността ясна причина за наблюденията, легендите продължават да съществуват.

"Питам хората, които са видели светлината, какво са видели и какво мислят, че са видели", казва Бос. "Ако ме помолят да им обясня, аз го правя. Повечето хора казват, че са видели жълтеникави или червени светлини, които сякаш се движат. Ако има някакво движение, повечето от това, което виждат, се дължи на автокинетичен ефект. Подобни обяснения използвам и за миражите и горещите пътища през лятото."

Майкъл К. Роггеман, почетен професор по електротехника в Мичиганския технически университет, е факултетен съветник на студентската експедиция. Той предполага, че научните обяснения на светлината могат да бъдат също толкова интересни, колкото и паранормалните твърдения, ако хората решат да ги приемат.

"Обикновеният" мираж всъщност е просто светлина, която идва от небето и се пречупва нагоре към окото ви поради резкия температурен градиент във въздуха близо до повърхността", казва Роггеман. "Питам хората, които виждат светлини, дали някога са чували за температурните инверсии, които се появяват, когато температурата на въздуха - като функция на височината в близост до повърхността на Земята - намалява и след това се увеличава."

Роггеман предполага, че географията и местното време около пътя на наблюдение поддържат чести температурни инверсии в ранната вечер, когато по магистралата винаги има трафик. Резултатът е "обърната" оптична илюзия - фаровете на автомобилите от линията на наблюдение на стълба в Паулдинг се изравняват с магистралата, като същевременно се пречупват и огъват обратно към земята. Ефектът се оказва уникално видим от мястото, където се събират феновете.

Бос призовава любопитните ловци на духове да гледат през телескоп или телеобектив, като ги уверява, че ще видят фарове и спирачни светлини на автомобили. Независимо от това остават посетители, които просто искат да вярват и няма да се убедят, че не са видели невъзможното.

"За онези, които не прекарват живота си в размисли за взаимодействието между светлината и въздуха, една история за призраци е просто по-интересна", признава Бос. "Можете да комбинирате това с местните хора, които искат това място - район, който повечето хора пренебрегват - да бъде специално, защото смятат, че то наистина е специално."

Роггеман смята, че митологията на светлината се запазва до голяма степен, защото местните жители са успели да създадат история за призраци, която е страховита, без да е заплашителна. "Мисля, че светлините изглеждат безобидни и хората се радват на местната легенда, те се наслаждават на историите и - трябва да признаем - не успяхме да опровергаем съществуването на призрак".

Синди Пъркинс, учен от Мичиган, вярва в обяснението на МТУ, но посещава мястото с дъщеря си за случайно вечерно забавление. Тя предполага, че сега на мястото има толкова пътници, които искат да проверят научното обяснение, колкото и почитатели на различните свръхестествени причини.

"Хората, които вярват в "Светлината от Паулдинг", не вярват, че мистерията е разрешена", настоява Пъркинс. "Те твърдят, че това, което изследователите са видели, не е истинската светлина на Паулдинг."

Бос отбелязва издръжливостта на Паулдингската светлина към анимизма, или вярата в свръхестествена сила, която придава идентичност или усещане на природните явления. "Това си остава най-древното вярване, а Паулдингската светлина е перфектен съвременен пример за тази много човешка склонност", обяснява той.

Бейкър планира да се върне към шоуто Paulding Light, въпреки че не вярва в извънземния му произход.

"Един път, когато отидох, намерих 20 долара", казва тя. "Така че, ако не друго, вярвам, че мястото е на късмет."