Това е истински нож в гърба! Пропада идеята в България да бъде създаден културно-исторически туризъм, посочи проф. Николай Овчаров

„Политическият хаос от последните месеци пряко се отрази върху прохождащия нас културен туризъм. Известно е, че ние сме третата в Европа страна с най-много и най-ценни археологически паметници. Всички знаят също какво правят другите две – Гърция и Италия – със своите забележителности. Милиони хора от цял свят ежегодно посещават Рим, Помпей, Атина, Делфи и други световноизвестни чудеса. А мен българите непрекъснато питат: „Кога и ние ще станем като тях?”“, това съобщава в изявление изпратено до медиите проф. Николай Овчаров.

В интерес на истината през последните години ние направихме сериозни стъпки в тази насока. Благодарение на държавата, общините и реализираните от тях европейски проекти на много места в страната започнаха да се разкриват и реставрират исторически забележителности. Класически пример са Източните Родопи – един затънтен преди край на нашата Родина. След 20-годишна работа там се изгради прекрасният маршрут „Виа Родопика”, включващ чудесните забележителности Перперикон, Храма на Орфей при Татул, Храма на Великата богиня-майка, уникалния Златоград и др. Днес по него годишно минават над половин милион души и цифрата непрекъснато расте.

В България са регистрирани над 43 000 археологически паметници. Очевидно е, че няма как те да бъдат разкривани едновременно, а и много от тях нямат значение от гледна точка на развитието на туризма. В последните години ежегодно на Министерството на културата се отпускат по 3-4 млн лв., които се разпределят за близо 200 археологически обекта. Това прави средно по 10-15 000 лв на обект, което означава работа по един месец с десетина работници. Ясно е, че по такъв начин няма как да се разкриват антични и средновековни градове. А това означава, че никога няма да видим на бял свят забележителности като Партенона и римския Помпей!

Едва напоследък държавата започна да променя позицията си и да посочва приоритетни археологически обекти, подчертавам (!), от гледна точка на културния туризъм. Така през 2021 г. за такива бяха определени 6 такива места – римската провинциална столица Рациария край Видин; късноантичния и средновековен град Мисионис край Търговище; праисторическия култов център „Солниците” край Провадия; античния град Хераклея Синтика до Петрич; Перперикон и средновековният замък Вишеград в Източните Родопи, Кърджалийско. За тези обекти се отпуснаха отделно чрез Министерството на финансите 1.8 млн лв.

Резултатите бяха фантастични. Само за едно лято бяха разкрити уникални забележителности, за чието проучване иначе щяха да бъдат необходими десетилетия. Стотици хиляди хора напираха да видят новите български чудеса. И да изпитат чувството на гордост, че ние, българите, можем като гърците. Още повече, че най-сетне тръгна и масирана реклама на шестте обекта по всички национални телевизии и радиа.

Както обаче се пееше в една стара песен, „това трая само едно лято”. Все пак държавата предвиди в Националния бюджет за 2022 г. подобно финансиране за продължаване на мащабните разкопки. Но изведнъж пречка се оказа.....Министерството на културата. Както казваше Радой Ралин, „не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра”. С нарочно писмо МК забрани на Министерството на финансите да преведе на съответните общини целевите субсидии, предвидени изцяло за проучване на посочените по-горе обекти.

Държа да подчертая, че този срамен акт на Министерството на културата се случи точно тогава, когато ние с професорите Пламен Павлов, Ана Кочева и доцент Спас Ташев, като говорители на Националния кръг „За Македония”, се борехме за българската кауза по отношение на Република Северна Македония в Европейския парламент в Страсбург. Какво да кажа, ако това не е истински нож в гърба!

Така на практика пропада идеята в България да бъде създаден културно-исторически туризъм. Защото без инвестиции в него, няма как да се получи нещо. Защото, за да имат като основно перо в икономиката си този туризъм, Гърция, Турция и Италия влагат милиони и милиарди. За археологическо разкриване, консервация и реставрация, изграждане на инфраструктура, реклама и т. н.

По този начин предвидените средства за проучване на шестте обекта няма да бъдат използвани от археолозите и ще бъдат употребени за съвсем различни цели. Не помага и отправеното от ръководството на Министерството на туризма специално писмо до МК, в което на министър Атанасов се обяснява колко важни са те за развитието на културния туризъм. Обръщам се и към общините, в чиито бюджети щяха да влязат тези средства. Така ли ще гледате безучастно как крадат Вашите пари? Та нали чрез тях Вие ще дадете възможност на хората от районите Ви да живеят по-добре. Вижте, например, какво се случи в Източните Родопи, където за две десетилетия населението откри нов поминък в културно-историческия туризъм.

В спирането на средствата за въпросните общини съществува и елементът на обикновената българска завист. Големият историк Константин Иречек казваше, че „най-големият гений на българите е завистта”. Поради това, както говорят хората, на българския казан в Ада няма дявол-пазач. Защото, ако някой надигне глава да направи нещо добро, десетина други го хващат за раменете и го вкарват обратно в блатото!, се казва още в изявлението на проф. Овчаров.