Най-известният български синоптик Минчо Празников е физик по професия. 22 години работи във Военно въздушните сили, по-късно в Националния институт по хидрология и метеорология. Зад себе си има 50 години стаж като майстор в прогнозите за времето.

Интервю на Мира Радева

- В интервю за „Ретро” преди четири месеца прогнозирахте топла зима. Май познахте, г-н Празников.
- Е, понякога се случва и синоптиците да познаят.../Смее се/. В интерес на истината през последните години сбъдваемостта на прогнозите ни доста се увеличи и това се дължи на международните комуникации, на консултациите с колеги от съседни страни. Та за зимата – да, сбъдна се прогнозата ми.

- Март също ни изненада с необичайно топли дни. Хората се питат – ще има ли оттук нататък зими в България или не?
- Според мен процесът на глобалното затопляне не е като една права линия – отляво остават нормалните климатични прояви, отдясно - резултатите от затоплянето. Но има един преход от 10-20 години, през който зимите у нас постепенно напълно ще затихнат.

- Значи да махаме радиаторите вкъщи?
- О, не бързайте! Преди време един мой приятел направи тази грешка, защото му казах, че глобалното затопляне вече е започнало да топи зимите в България. Махна си радиаторите и после се наложи да купува нови. Така че рано е да се каже, примерно, дали и догодина зимните месеци ще бъдат много топли. За това ще мога да дам сигурни прогнози чак през октомври –ноември.

- Като най-опитния български синоптик – ще се изненадате ли, ако през декември или през идния януари отново не се наложи да навличаме тежки кожуси?
- В никакъв случай! Защото не съществува такава последователност, в която някои псевдопрогнозатори се кълнят – че щом една година зимата е топла, на следващата задължително ще бъде люта. Ако беше толкова просто да се предвиди подобно нещо, излиза че няма нужда от синоптици!

- Ако у нас настъпи вечна пролет, щъркелите и лястовичките вероятно изобщо няма да отлитат на юг?
- Никак не е изключено! И тази година щъркелите дойдоха още през февруари. Друга година – пристигат през втората половина на март или през април. Те най-вероятно си имат собствени прецизни синоптици, които им казват какво ще бъде времето. Мисля, че в близко бъдеще може въобще да няма прелет на птиците към топлите страни. Предполагам ,че това ще стане след 20-30 години.

- През вашия 50-годишен стаж като синоптик помните ли толкова високи мартенски температури, като сегашните?
- Толкова високи – май не. Но е имало неестествени горещини - през 2006 и 2007 г.

- Какъв климатичен каприз ни опази от големия мраз през миналите месеци?
- Създаде се една трайна синоптична обстановка. Над Англия и северните щати на Америка се образуваха много мощни циклони. Въздушният поток към България дойде от запад и югозапад, и донесе по-топли маси. Ето на това се дължеше топлата зима.

- Нямате ли впечатлението, че сезоните у нас се размиха?
- Така е. Вече рядко има ярко изразена пролет, лятото настъпва изведнъж, есента се проточва и отхапва от зимата, която пък е необичайно топла. Тенденцията е така да бъде и занапред. Трябва да свикваме, че продължителността на пролетта и есента ще намалява, докато те напълно изчезнат. Според мен след 50 години у нас изобщо няма да има преходни сезони. Ще минаваме направо от зима към лято.

- Това хубаво ли е или лошо?
- За нас е най-добре сезоните да си останат такива ,каквито ги знаем от миналото, каквито ги познават нашите родители, деди и прадеди. Те бяха и все още са 4 сезона. Но това, че вече ги губим, се дължи единствено на човешкия фактор. Много пъти съм го казвал и пак ще го повторя – сами сме си виновни за промяната на климата. Така омърляхме природата, така я натъпкахме с отпадъци, с вредни газове и мръсотии, че тя си го връща.

- Помните ли снежните пързалки от детските си години, шейните –кормилачки?
- Как да не ги помня! Днешните малчугани дори не са чували за тях, защото вече няма сняг. Когато бях ученик, от ноември до март газехме в разкошен дълбок сняг, нямаше и ден с разтопена снежна покривка. Нямаше грипове и други вируси, кашлици и хреми. Чудна красота, прекрасно детство. Сега малките едва ли ще видят подобна зима, за съжаление.

- Кой пощади България от земетресения, големи наводнения и арктически студ? За разлика от нашите съседки в Европа и по-далечните държави.
- Опазихме се от природните катаклизми, защото Господ е българин – нека тези думи на Христо Стоичков този път да не звучат като шаблон. Е, понякога Господ ни изневерява, но общо взето сме защитени от стихите. Само че да не казваме голяма дума ,че да не ни чуе дяволът! Поне засега обаче и земетресенията ни отминаха, да не говорим за циклоните и тайфуните.

- Изглежда, че сте фен на Стоичков ,г-н Празников? На кой футболен отбор симпатизирате?
- На националния. А Стоичков не ми е приятел…

- Какво ще бъде времето през април?
- Хубаво, аз му казвам Великденско. Но да се подготвим отсега - валежите ще бъдат малко повече от нормалните и това е добре за посевите. Защото тази зима валя много малко сняг и се очаква да имаме големи неприятности в селското стопанство и с водния режим на страната. На Цветница и на Великден, обаче, времето ще бъде слънчево и топло.

- Известно е, че ни си падате по дългосрочните предвиждания, не се ангажирахте и с мнение за идната зима. Все пак – какво лято се задава?
- Това, че лятото щяло да бъде хладно и дъждовно са пълни безмислици. Ако след топла зима винаги ставаше така, всеки щеше да знае какво го очаква през идните месеци и хич нямаше да слуша разни прогнози по радиото и телевизиите, нито пък да ги търси в интернет.

- Но хората безрезервно вярват на нашите синоптици!
- Синоптиците ни са изключително опитни, по точност прогнозите им с нищо не отстъпват на колегите от чужбина, които често разполагат с далеч по-модерна апаратура. Нека не забравяме, че ако за някой точността на климатичната прогноза се свързва само с това дали сутрин да си вземе чадър и яке, за летците, за сухоземния транспорт и за селските стопани тя е от жизнено значение.

- Откровено – какъв процент от личните ви предвиждания за времето се сбъдват, г-н Празников?
- Не обичам да говоря за себе си, но вероятно над 90%. Да голяма е цифрата, преди 30 години обаче сбъдваемостта бешесамо около 70 процента.

- Ще доживеем ли деня, в който синоптичните прогнози ще се сбъдват 100%?
- Да, но той няма да бъде в близките години.