Това твърди руският академик Виктор Малеев - един от най-известните в света инфекционисти, епидемиолог и микробиолог

Той е работил в огнища на много опасни инфекции - от холера и чума, до атипична пневмония и треската Ебола, пише zdrave.to. На поредния ежегоден Руски конгрес по инфекциозни болести, проведен съвсем наскоро в Москва, академик Малеев изнася доклад за това как нашите хранителни навици влияят на възникването на взривове от тежки инфекции. Предлагаме ви най-интересните моменти от този доклад.

Храненето играе огромна роля в разпространяването на всякакви инфекции, обяснява специалистът. И тук не става дума само за яденето на пушени летящи мишки, панголини и ястия от прясна патешка кръв (това са реални примери от живота, за които ще прочетете в статията). Вече е известно например, че в клетките на организма на онези, които ежедневно наблягат на месото, се натрупва определено вещество, т.нар. сиалова киселина.

Характерното за нея е, че тя привлича, нея я „обичат”, някои видове бактерии, причинители на чревни инфекции. Такива микроби избирателно поразяват хора, натрупали запаси от сиалова киселина, разказва академик Малеев.

В същото време днес на Земята гладуват половин милиард възрастни, а от недохранване умират милион и половина деца.  45% от смъртните случаи сред децата до 5 години в света са свързани с непълноценно хранене, казва Виктор Малеев. 20 милиона бебета се раждат с недостатъчно тегло. Изтощените новородени често умират заради инфекции. 

Освен явния, съществува и т.нар. „невидим глад” – когато в храната липсват определени компоненти, преди всичко витамини и минерални вещества. Особено актуален е дефицитът на желязо. Това е най-разпространената форма на недохранване на планетата, която засяга около 2 милиона души. Заради недостига на желязо в организма десетки жени умират по време на бременност и раждане. А оцелелите деца получават сериозни проблеми със здравето. 

След желязото се нарежда дефицитът на витамин А, който повишава възприемчивостта към болести. Веднага след това е дефицитът на йод, чийто недостиг при бременните жени най-често става причина за умствена изостаналост на родените деца, пояснява акад. Малеев. 

Изследвания показват, че недостигът на хранителни вещества повишава риска от пневмонии, освен това води до хипоксемия – това значи понижено ниво на кислород в кръвта, като на първо място в това отношение е дефицитът на желязо. 

По последни данни, от обитаващите Земята почти 8 милиарда души, около 2 милиарда са с наднормено тегло. От тях повече от 600 милиона са с клинично затлъстяване, т.е., същинско заболяване. Освен това е доказано, че наднорменото тегло сериозно влияе на тежестта на инфекциозните болести. 

„Така например, хората с индекс на масата на тялото над 30 единици по познатата схема на изчисления най-често развиват опасни усложнения след грип. Наскорошни изследвания показаха, че това се случва и при Ковид“, отбелязва академик Виктор Малеев. 

В частност, стана ясно, че във възрастта 35 - 45 години при хора с наднормено тегло, смъртността от коронавирус нараства 6 пъти! А при още по-младите леталността е 12 пъти по-висока, в сравнение с техните връстници, без затлъстяване. Като цяло, смъртните случаи от Ковид при болните с голямо наднормено тегло се срещат с 45% по-често.