Aнгела Меркел и Волфганг Шойбле демонстрираха брилянтни умения за пазарлък и налагане на воля в приключилия сутринта 22-часов преговорен маратон за съдбата на Гърция – в еврогрупата и на срещата на върха на еврозоната.

Германия наложи на Атина най-стриктния и всеобхватен досега външен контрол за изпълнението на икономически реформи, което бе определено от ултралявото крило на СИРИЗА като превръщане на Гърция в германски протекторат и дори в дългова колония.

В същото време, чрез привидни отстъпки, Берлин позволи на гръцкия премиер Алексис Ципрас да се прибере вчера в Атина като “победител”, а на борещия се срещу “Грекзит” френски президент Франсоа Оланд – да се окичи с титлата на спасител на обединена Европа.

След близо 17 часа спорове лидерите на 19-те членки на еврозоната решиха Гърция да бъде спасена от фалит с €82-86 млрд. заеми до 2018 г. От декларацията им отпадна отправената под натиск от Шойбле препоръка на финансовите министри при провал на изпълнението на налаганите мерки Гърция да “вземе таймаут” от еврозоната.

Остана обаче искането му активи за €50 млрд. евро да бъдат приватизирани от независим от правителството фонд. Ципрас бе оставен да се пребори фондът да е в Атина, а не в Люксембург под диктата на германската Банка за развитие, чийто управителен съвет се оглавява от Шойбле. Едва €12, 5 млрд. от цялата сума ще са за инвестиции, което според Меркел е голям жест, а останалите €37, 5 млрд. ще са за връщане на ликвидните помощи от ЕЦБ и за изплащане на дългове.

С това секвестиране канцлерката “буквално разпна гърка”, заяви пред в. “Файненшъл таймс” участник в срещата.

Ципрас бе принуден да приеме МВФ в спасителната програма, да обещае, че ще приеме т. нар. тройка обратно в Атина и че ще отмени приетите през пролетта облекчения за пенсионерите. Преговорите за преструктуриране на гръцкия дълг останаха за след първата оценка на изпълнението на реформите, а продължаването на помощите от ЕЦБ – за след ратификацията на спасителното споразумение и първите реформаторски закони.

До утре парламентът на Гърция трябва да приеме поне 4 – за новите ставки на ДДС и разширяване на данъчната основа, за пенсионната система, за независимостта на статистическата служба и за автоматични съкращения на бюджетните разходи при първичен дефицит.

След това парламентите от еврозоната трябва да одобрят преговорите за спасителен заем и чак след това те ще започнат, като кредиторите заявиха, че офертата на Гърция има “много пропуски”.

Еврогрупата се събра вчера да бистри спешно финансиране на Атина – поне €12 млрд. за погасяване на задължения към ЕЦБ за юли и август, докато влезе в сила новата спасителна програма.

Юнкер: Няма победители и победени

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви вчера, че няма победители и победени в битката между Гърция и останалите от еврозоната. “Не мисля, че гръцкият народ е унизен, нито че Европа е дискредитирана”, допълни той.

Сънародникът му – външният министър на Люксембург Жан Аселборн, си отдъхна, че Германия се отказала да настоява за “Грекзит”: “Това щеше да доведе до конфликт с Франция и катастрофа в Европа.”

“Вече няма нужда от план “Б” – таймаут за Гърция от еврозоната”, декларира германската канцлерка Ангела Меркел и обеща да препоръча на Бундестага в петък да приеме новата спасителна програма за Гърция. Тя категорично отказа да отговори на въпроса дали условията не са по-тежки от тези за Германия във Версайския договор след Първата световна война: “Няма да участвам в исторически сравнения, особено когато не съм ги направила аз.”

По-рано доскорошният финансов министър на Гърция Янис Варуфакис заяви, че “призракът на Версай броди из Европа”. Според него позицията на кредиторите нямала нищо общо с икономиката, а те просто си отмъщавали на Ципрас и той знаел, че е обречен, каквото и да направи.

“Трудно ще приложим споразумението, мерките неизбежно ще създадат рецесионни тенденции, но се надявам да постигнем преструктуриране на дълга и оползотворяване на обещаните € 35 млрд. инвестиции с помощта на ЕК”, каза Ципрас за усилията си.

“Той направи много смел избор, искаше други реформи, но знаеше, че иначе нямаше как да осигури финансиране от над € 80 млрд.”, заяви френският президент Франсоа Оланд. “Боецът е длъжен да не се предава и да оцелява за следващата битка”, защити Ципрас и бившият евродепутат от СИРИЗА Йоргос Катругалос.

Реформите зависят от ПАСОК и “Нова демокрация”

Новата битка – за правителство на националното единство в Атина

След тежките преговори и компромиси в Брюксел гръцкият премиер Алексис Ципрас е изправен пред не по-малко тежка битка в Атина.

След като в петък 17 депутати от СИРИЗА или гласуваха против новата правителствена оферта към кредиторите, въздържаха се или бойкотираха вота, други 15 написаха писмо до Ципрас с предупреждение, че няма да подкрепят условията по спасителната програма. Така той може да разчита на максимум 117 свои съпартийци и на 13 коалиционни партньори от “Независими гърци” в 300-местния парламент, който тепърва трябва да приема тежките реформи.

Опозиционните “Нова демокрация” (76 депутати), “Потами” (17) и ПАСОК (13) подкрепят Ципрас в усилията му за споразумение с еврозоната и МВФ, но той неведнъж досега, макар и при други обстоятелства, е казвал, че ако няма подкрепата на СИРИЗА, по-добре да си подаде оставката.

Възможностите, както посочи в. “Катимерини”, сега са три: да подаде оставка и да свика предсрочни избори, което би било катастрофално; да принуди бунтовниците в СИРИЗА да подадат оставки, както предвижда кодексът на крайнолевите депутати, и да ги замени с по-лоялни; или да формира широка коалиция.

Третият вариант изглежда най-вероятен, тъй като според зам.-председателя на парламента Алексис Митропулос бунтовниците в СИРИЗА са твърде влиятелни, за да бъдат отстранени с лека ръка. Водачът им – енергийният министър Панайотис Лафазанис, се смята за втори по популярност в партията след Ципрас. Шефката на парламента Зои Константопулу пък повиши неимоверно рейтинга си с искането на €279 млрд. евро компенсации от Германия за окупацията през Втората световна война.

Вчера обаче центристката “Потами”, за която най-много се спекулираше, че може да се коалира с Ципрас, обяви, че няма да влиза в правителство на националното единство. “Нова демокрация” и ПАСОК си замълчаха, а социалният министър Панос Скурлетис заключи, че заради “неизпълнимите условия” ще има избори наесен.

Нобелист: Пълно унищожаване на национален суверенитет

Нобелистът за икономика Пол Кругман, че условията на еврозоната за спасяване на Гърция са “лудост”.

“Политиката към гърците не е просто твърда, а наказателна, националният им суверенитет е подложен на пълно унищожение без никаква надежда за освобождаване”, заяви Кругман. И обвини кредиторите в “гротескно потъпкване на принципите на европейския проект”. И заключи: “През последните 2 седмици научихме, че да си член на еврозоната значи, че кредиторите могат да ти унищожат икономиката, ако не следваш заповедите им, кой от тук нататък ще вярва в добрата воля на Германия?”

Кругман застана зад масирана кампания в туитър с хаштага #ThisIsACoup (”това е заговор”), в която се включиха стотици хиляди.

Като “финансов преврат” срещу Гърция описаха действията на Германия от испанската популистка партия “Подемос”. “Не можеш да управляваш еврозоната, без да имаш дори капка състрадание”, заяви друг нобелист за икономика – Джоузеф Стиглиц.

Русия приветства разтрогване на клинча

Русия обяви, че е готова да приветства каквото и споразумение да постигнат Гърция и останалите членки на еврозоната, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. И илюстрира позитивизма на президента Владимир Путин с боксов жаргон.

“Ще се радваме да се направи компромис, който да помогне на Гърция и Брюксел да излязат от клинча, в който са се вкопчили”, каза той. Коментарите и оценките за постигнатото до вчера обаче трябвало да бъдат много предпазливи. “Доколкото разбираме, тече много усилена работа и ще е сложно да се постигне окончателно компромисно решение”, допълни Песков.

За руски пакет от помощи за Гърция засега не си струвало да се говори, защото гърците продължавали да не искат такъв, но Москва била готова да разширява сътрудничеството си с Атина. “Виж в това отношение вече без съмнение има заинтересованост от Гърция”, заключи Песков.