След 14 часа разговори с германския канцлер Ангела Меркел и другите лидери от еврозоната нервите на гръцкия премиер Алексис Ципрас вече не издържат. Той е на предела на търпението и силите си пред списъка с искания, които не само според него, но и според критици на безкомпромисната позиция на Берлин цели да унижи лявото му правителство и може би да изтласка Гърция от еврото.

"Може би искате остров Крит? Партенона? Целият Акропол може би?", заявява Ципрас според източник, присъствал на разговорите в тесен кръг с Меркел. За това пише Ройтерс в пространен обзор на събитията от последните дни за финансовата ситуация на Гърция.

Информационната агенция стига до извода, че сглобяването на сделката за кредитиране ще бъде много трудно и всичко едва сега започва.

Немощното слънце проби през сивото брюкселско утро в понеделник (бел. ред., 13 юли) точно в момента, когато изглежда залязваха последните надежди Гърция да остане в еврозоната. На Алексис Ципрас му оставаше съвсем малко да си тръгне от преговорите. Гръцкият премиер току-що бе казал, че ако приеме най-спорното условие за отпускане на помощ, сънародниците му ще го обявят за продажник и "най-вероятно няма да мога да се прибера у дома". Как правителството на Ципрас успя само за две седмици да настрои всички срещу себе си?

"Ако се съглася за подобна ескроу сметка, направо трябва да отида да си купя самолетен билет за друга държава. Защото, ако се прибера у дома, ще си помислят, че съм продал Гърция", добавя Ципрас според друг източник. Звучи драматично, но всъщност самият Ципрас постави началото на драмата на 26 юни в Брюксел при условия, по-изгодни от тези, които трябваше да приеме сега. В този последен петък на юни в тясна заседателна зала на малка маса седят гръцкият премиер с преводач и Меркел до себе си, а от другата страна е френският президент Франсоа Оланд. Меркел и Оланд правят финална оферта за милиарди евро помощ за банкрутиралата Гърция.

Условието е Ципрас да се подпише под пакет икономически реформи, които правителството му трябва да приложи и за които настояват кредиторите на страната. Участниците в срещата са изтощени, движенията им са сковани. Разговорът не продължава дълго. Ципрас вече е решил да свика извънредно заседание на правителството си вечерта и е готов да остави крайното решение в ръцете на гръцките избиратели. Докато пътува към Атина, младият гръцки лидер решава, че ще свика референдум.

Внезапният ход сварва някои европейски лидери неподготвени. Меркел и Оланд научават за него по телефона малко преди премиерът да се появи по телевизията. Сензацията говори достатъчно за продължителната битка между своенравната и непокорна Гърция и монолитния Европейски съюз. Това е битка, изпъстрена с груби гафове и поредица изнудвания. Всяка от страните допуска грешки и невярно преценява обстоятелства и факти. Заложено е нещо много повече от пари. Гръцкият проблем прониква до самата сърцевина на бъдещето на Европа. В очите на Ципрас това е криза на демокрацията и суверенитета, на това дали волята на една национална държава е по-важна от целите на наднационалната еврозона и ЕС.

Основният опонент на Ципрас е канцлерът Ангела Меркел. Подобно на финансовия си министър Шойбле, тя не вярва, че Германия трябва да продължи да плаща за икономическите грешки на Гърция. Но не всички кредитори са съгласни с нея и някои симпатизират на призивите на Ципрас за опрощаване на дълга. В Берлин подозират, че ЕК е склонна да отстъпи твърде много на гърците в името на запазването на еврозоната. Подозренията им засягат съвсем конкретен човек - председателя на комисията Жан-Клод Юнкер. От месеци насам той проявява твърде приятелско отношение към Ципрас и още през февруари го посрещна в Брюксел с целувка и го поведе към срещата им, като го държеше за ръка. "Ако Юнкер можеше сам да решава, досега да имаме чисто наливане на пари в Гърция в продължение на следващите 10 г.", коментира германски представител.

Така се стига до драматичните сутрешни часове на понеделник, 13 юли. Пазарите в Европа скоро ще отворят, а продължаващата несигурност около това дали Гърция ще получи спасителни средства от ЕЦБ заплашва да тласне страната в пропастта на банкрута и отпадането от еврозоната. Умората, недоверието и лашкането на преговорите напред-назад започват да влияят сериозно на участниците и в този момент Доналд Туск решава да се намеси. Никой няма да си тръгва, докато не постигнат споразумение. Ако имаше ключ за офиса си, сигурно щеше да ги заплаши, че ще ги заключи, шегува се участник в срещите.

Най-вероятно и Меркел, и Ципрас смятат, че ще излязат като губещи от преговорите, ако отстъпят, и започват да разиграват аргументи, водещи към Грекзит. Тук трябва да се намеси трети и това е Оланд, неуморният посредник. Той успява да успокои двете страни. Но мнозина наблюдатели вече се съмняват дали щетите, нанесени от недоверието и начина, по който се преговаря, някога ще бъдат заличени, за да заработи третата помощна програма. Високопоставен служител на ЕС твърди, че дори сглобяването на сделката за кредитиране ще бъде много трудно. "Предстои ни много горещо лято. Някои хора си помислиха, че това е краят. Не, всичко едва сега започва".