- Доц. Христов, как оценявате постигнатото предварително споразумение между Гърция и Еврогрупата?

- Ако това не е някаква тактическа маневра на СИРИЗА и на Алексис Ципрас, в което все повече се съмнявам, това е капитулация на Гърция под диктовката на Германия. Защото приетият от Еврогрупата пакет трябва да бъде гласуван в спешен порядък от гръцкия парламент, което ще означава, че Гърция губи своя икономически суверенитет напълно и изцяло. Съгласно този пакет Гърция трябва да приватизира по-голямата част от своите пристанища и друга значителна национална инфраструктура. Те ще попаднат в ръцете на кредиторите-победители. Ресурсите от заплащането на т.нар. приватизация ще отидат в един фонд, който също ще се управлява от кредиторите - международния банков капитал. По същество над страната са наложени репарации във военновременен порядък.

- Предизвестен ли беше този финал?

- Не знам дали беше предизвестен, тъй като покрай референдума Ципрас очевидно имаше съвсем друга политическа позиция спрямо кредиторите. Очевидно премиерът и неговото крило в СИРИЗА са се поддали на огромния външен натиск, тъй като те имаха и други опции, които не се случиха. Оттук нататък страната ще бъде разкостена по пълна програма. Ще бъде докарана горе-долу до състоянието, в което е днес България.

- Застрашен ли ще бъде европейският проект в случай, че Гърция напусне еврозоната, а и евентуално ЕС?

- Първо, чисто формално юридически не са изработени механизми за напускане на еврозоната и на ЕС. Това не е предвидено в договорите, особено в Лисабонския. Второ, Грекзит може да се случи, но всички си дават сметка за ефекта на доминото, който може да тръгне. Трето, Гърция не е проблемът на ЕС, Гърция е симптом на проблема. А проблемът в дълбочина е, че когато съберете високоразвити икономики като германската, френската, скандинавските и британската, от една страна, със слабо развити периферни икономики от юга и изтока на ЕС, от друга, е ясно, че зад приказките за европейска солидарност стои зле прикрит неоколониализъм. Този неоколониализъм цели експлоатация на близката периферия - използване на евтина работна ръка, пазари за пласмент на произведените стоки и т.н. Очевидно е, че този механизъм не може да работи дълго. И трето, това е началото на края на оперетата "ЕС - самостоятелен трети геополитически играч" наред с Америка, Китай и отчасти Русия. Това не се случи и съдбата на Евросъюза оттук нататък може да бъде следната - слаба и хлабава конфедерация с едно ядро около Германия. И, разбира се, превръщането му в геополитически придатък на Съединените щати.

- Какви поуки може да си извади България от гръцката драма и как бихме могли да защитим най-добре националния си интерес?

- Не можем да го защитим, защото, първо, българските елити не са гръцките. Българските елити са изключително зависими. Те не изповядват собствен добре разбран интерес, който съвпада с националния интерес, както е в гръцкия случай. Второ, те са изключително зависими от имперския център в Брюксел и реалния имперски център във Вашингтон. Трето, българските елити са страхливи заради своето минало и своя генезис, който е, меко казано, тъмен. Четвърто, те са готови на всякакви компромиси, много отвъд чертата на разумния компромис, само за да запазят сегашното статукво. За съжаление европейските помощи и програми в този им вид допринасят за запазването на олигархичния ред, който съществува в България, Румъния и на други места от "новия Изток" - този нов "Див Запад" на Европа. В този смисъл влизането на България в ЕС въпреки наивните очаквания на много хора /включително и моите/, че това ще доведе до стабилизиране на ситуацията, повишаване на демократичния стандарт и подобряване на икономическите условия, всъщност доведе до стабилизирането на неолигархичния ред и модел, който беше създаден от посткомунистическата номенклатура, която работеше добре със западните елити. Едните гарантират територията и остатъчните си ресурси, а другите гарантират шансовете да бъде експлоатирана тази територия и голямата част от рентата да отива в имперския център, а остатъкът - в местните олигархични клики.

- Миналата седмица на своята среща БРИКС реши да създаде собствени аналози на Световната банка и МВФ. Смятате ли, че оформеният около Китай и Русия блок може да оспори англо-саксонското господство?

- Не крия моите огромни симпатии към тази нова геополитическа алтернатива, но това са чисто човешките ми, емоционални симпатии. Хладният ми анализ на реалист показва, че е твърде рано да очакваме нещо подобно, защото икономиките на държавите от БРИКС са същите неоолигархични системи, от които ние се опитваме да избягаме. Такива са моделите на развитие на Русия и на Китай, да не говорим за тези на Южна Африка и Бразилия. Да, действително това са нови развиващи се пазари, но е още много рано да се каже дали те ще станат алтернатива на съществуващия геополитически ред.

- В последните месеци конфликтът между Европа и Русия поне на официално ниво се смекчи. Очаквате ли стъпки към неговото решаване?

- Грешите, няма конфликт между Европа и Русия. Има конфликт между САЩ и Русия. Европа играе ролята на шестото колело, което трябва да обслужва този конфликт в полза на Америка, против собствените си интереси. За бойно поле беше избрана Украйна, която трябваше да услужи с територията и народа си като пушечно месо за сметка на своето бъдеще като страна. В момента се намираме на етап мъртвешко затягане и позиционна война. Не знам дали помните случая със "странната война" през 1939 г., когато съюзниците воюват с нацистка Германия като не се произвежда нито един изстрел на западния фронт, а през това време Хитлер окупира Полша. Нещо подобно в момента се разиграва и в Украйна. Целият казус в Украйна не е нищо друго, освен превантивна война на англосаксонците, за да не се допусне един конкурент в лицето на Русия да се еманципира геополитически, да осъществи опасна близост с основния европейски партньор /разбирайте Германия/. И нещо много важно, което убягва на нашите, пази Боже, провинциални анализатори - сценариите в Украйна и Гърция са системна война за прекъсване на жизненоважните търговски и комуникационни вериги на Китай с Европа.

- Миналата седмица се случи и друго важно събитие - Саудитска Арабия обяви, че инвестира 10 млрд. долара в Русия, а освен това ще обединят сили срещу Ислямска държава. Възможен ли е да има по-широк алианс срещу екстремистите заедно със САЩ?

- Не, Ислямска държава е продукт на две от трите сили, които посочихте. Затова не може да се обединяват срещу собственото си дете. ИДИЛ изпълнява важна тактическа задача за дестабилизация на Близкия изток, за усилване на напрежението между сунити и шиити, и довеждането на целия регион до статута на онова, което американските анализатори наричат "племена със знамена" на базата на националните бюрократични държави, които съществуваха до т.нар. Арабска пролет - това очарователно безсмислено клише. В последната среща става дума за опипване на почвата. 10-те млрд долара на саудитците в руската икономика е дори смешно да бъдат коментирани. Очевидно тук имаме символичен опит, който се изразява в следното. Първо, целият саудитски проект е изцяло дело на английските нефтени компании и британското военно разузнаване след първата световна война. Впоследствие грижата за негово съществуване беше прехвърлена на САЩ през 30-те. Второ, Саудитска Арабия е доста уплашена от възхода на Иран и възникването на ветрило от шиитски режими от Ливан и Сирия до Йемен, които биха могли да пометат Уахабитското кралство. Имайте предвид, че най-важните саудитски нефтоносни провинции в източната част на страната са населени с шиитско население. Това е и втори опит след възникването на сирийската криза Русия да бъде убедена да се откаже от своите интереси в региона, т.е. да предаде своите съюзници и клиентела в лицето на Сирия, Йемен и Иран, срещу което им подхвърлят някакви жалки трохи под формата на тези 10 млрд. долара. Залогът е много по-голям. На ход е стратегическа сделка между Запада и Иран, която ще доведе до рязка смяна на геополитическата конфигурация в региона. При измерване на потенциалите на Иран и Саудитска Арабия става ясно, кой ще доминира геополитически. Тази перспектива довежда до ужас Саудитска Арабия и тя е готова на всякакви компромиси, лавирания и игри. Русия пък се опитва да балансира между своя внимателен интерес с Иран и се заиграва със саудитците дотолкова, доколкото това би могло да отслаби хватката около Сирия и войната в Йемен.