Медицинска сестра: Най-трудно е, когато си безсилен да спасиш човек, а после трябва да преглеждаш тези, които са го убили
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 0
Автобусът с мигранти, който помете патрулка и уби двама полицаи на място в Бургас е бил на косъм да предизвика и друга катастрофа.
Това разказа пред камерата на "По света и у нас" по БНТ медицинската сестра, която първа се е отзовала на сигнала.
Три минути след получения сигнал за тежката катастрофа, на място пристига първата линейка, в която е и Христина Атанасова. За 30-годишния си стаж казва, че това е най-тежкият инцидент, на който е била изпращана.
"Беше много тежка гледка. Трудно се говори за подобна ситуация. Когато дойдохме, не знаехме, че идваме на ПТП, което е с мигранти и с полицаи. Адресът ни беше даден като катастрофа с пострадали. Видяхме светлините, бяха изключително много коли наредени, които бяха всички на светлини. Поетапно ги вадиха и двамата пациенти, което означава, че имахме възможност, ако е имало някакъв шанс, да направим каквото и да е за тях. Качихме ги в линейките, направихме кардиограма, освободихме им дихателните пътища. Кардиограмите бяха достатъчно показателни", заяви Христина Атанасова, ЦСМП-Бургас.
Докато двата екипа на Спешна помощ опитват да реанимират полицаите, пристига и трета линейка, която видяла автобуса с мигрантите да се движи с бясна скорост.
"Спряха колегите от Созопол, които са се прибирали от Шокова зала, където са водели спешен пациент и те казаха, че са видели автобуса, този автобус всъщност е засякъл тях, някъде по пътя от Созопол насам. Те съвсем емоционално разказаха как е можело и те да пострадат и въпреки всичко спряха да помогнат като видяха, че е този автобус", допълни Христина Атанасова.
Христина трудно сдържа сълзите си, докато е на мястото на инцидента, защото още в първите минути осъзнава, че е познавала полицаите.
"Ние сме работили екипно с тях. Винаги са били насреща. Винаги са се отзовавали. Ние ходим на места, където има пациенти в състояние, което изисква пренасяне по определен начин и на нас не ни достигат хората, които да носят и да помагат. Винаги са се отзовавали. Ходили сме и на побоища, ходили сме на места, на които е трябвало да бъде отцепен районът, за да можем ние да влезе. Винаги, винаги са се отзовавали", Христина Атанасова.
Христина казва, че в практиката си е виждала какво ли не, но най-трудно е когато си безсилен, за да спасиш живота на човек, когото познаваш, а след това да трябва да прегледаш тези, които са го убили.