Автор на текста е Александър Малинов

На 22 септември отбелязваме Деня на независимостта на България, обявена през 1908 година. Как обаче се стига до този ключов момент в историята ни и какви събития го предшестват?

Освобождението на България

След пет века чуждо владичество, България възвръща свободата си на 3 март 1878 година, когато завършва Руско-турската освободителна война. Това поставя страната отново на картата на Европа.

Берлинският конгрес и разпокъсването на Санстефанска България

Радостта на българите от свободата обаче не продължава дълго. На 13 юли 1878 година Великите сили подписват Берлинския договор, който ревизира Санстефанския мирен договор и разкъсва Санстефанска България. Северна България, с изключение на Северна Добруджа, и Софийският санджак се обединяват в Княжество България. Южна България, под името Източна Румелия, се превръща в автономна област под властта на султана. В същото време, Югозападните български земи – Македония, Беломорска и Одринска Тракия, се връщат на Османската империя, а Северна Добруджа е предоставена на Румъния. Нишкият санджак, Пирот и Вранско са предадени на Сърбия.

Съединението на България

На 6 септември 1885 година България прави решителна крачка към обединението си с Източна Румелия. Този акт, извършен самостоятелно от българския народ, е защитен по време на Сръбско-българската война, която приключва със затвърждаване на международното признание на Съединението. Въпреки този успех, България все още остава васално княжество под османска власт, което се явява сериозна пречка за пълното обединение на страната.

Към независимостта

Дори след Съединението, България няма правото да сключва международни договори с военно-политически характер и е обвързана с така наречения „режим на капитулации“. Това дава на западните държави и техните търговци редица икономически и съдебни привилегии на територията на страната. България е длъжна да приема всички икономически задължения, наложени от Османската империя, както и да плаща ежегоден данък. Въпреки тези ограничения, българският икономически възход не закъснява, а стремежът към независимост става основна цел на политическия елит.

Обявяване на независимостта

На 22 септември 1908 година България официално е обявена за независимо царство. Тържественото провъзгласяване се извършва от княз Фердинанд в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново. След благодарствен молебен, министър-председателят Александър Малинов произнася вдъхновени думи към княза:
„Ваше Величество, държавните интереси и националното достойнство Ви продиктуваха светото решение да провъзгласите в това историческо и свято място България за независимо царство. Позволете ми, от името на правителството, да Ви помоля да приемете титлата български цар.“

На което Фердинанд отговаря с думите:
„С радост и благодарение приемам предложения от народа и правителството титул Цар български.“

Този момент утвърждава България като суверенна държава и равноправен член на европейските нации.

Манифестът за независимост

Текстът на Манифеста за независимостта, прочетен от княз Фердинанд, е написан на гарата в Две могили от Александър Малинов и одобрен от правителството, след което Фердинанд го коригира леко. На 22 септември князът пристига на гара Трапезица с влак от Русе, а след това тържествено обявява независимостта в Търново. Черновата на Манифеста се съхранява в Централния държавен архив и се показва изключително рядко.

Част от текста на Манифеста гласи:
„Цели тридесет години българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и това на о’ Бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи... Прогласявам съединената на 6 септември 1885 година България за независимо Българско царство...“

Последствия от независимостта

Независимостта на България носи редица политически и икономически изгоди на страната. До този момент митническият режим е контролиран от чужди сили, но след обявяването на независимостта страната получава право да договаря собствени съюзи и договори, включително политически и военни.