Или как не ми се протестира вече. Никога не съм мислила, че ще го кажа: Не ми се протестира вече. За нищо.

А преди нямаше протест, който да мине без мен. Като се роди детето, и без него нямаше митинг. Студ, пек – там сме. Шистов газ, ГМО, търсене на газ в Черно море, опазването на Морската градина, рязането на дърветата в градинката на Севастопол…
И кво стана? Пременил се Илия, погледнал се – пак в тия….

Споменът ми от великото събиране и обикаляне по варненските улици през 2013-а, когато беше модерен лозунгът „Мафи-я, ма-фи-я“ е въпросът, на тогава 4-годишната ми дъщеря „Мамо, мафия държава ли е?"

Още беше малка и разбра, явно. Въпросът беше реторичен, не се впуснах в обяснения.

Тогава сменихме кмета, временно свалихме премиера, не успяхме да сменим системата. То, демокрацията не е най-добрата система в света, но по-добра не е измислена.

Сега какво искаме? Да паднат цените на горивата. И аз искам да карам екоавтомобил, но заплатата не стига.

Да падне правителството? Този филм вече го гледахме. Неведнъж.

В момент на криза Той се разсърдва изведнъж на целокупния български народ, подава оставка и не след дълго пак се явява на бял кон. Често в компанията на удобни и не дотам надеждни партньори.

Няма друг начин да работи държавната машина.

За В. Симеонов – каквото и да искаме – простакът си остава простак. И то нагъл.

Относно сегашните варненски протести забелязвам, че хората искат да знаят откъде ще мине шествието, по-скоро за да могат да се приберат у дома, а не за да се присъединят към него.

Какво правим като затваряме улици? Пречим на съгражданите, вместо да натиснем управляващите. И без това ни е достатъчно трудно придвижването напоследък.

Ще ми се да е ясно, ако ще се протестира – да знаем какво точно искаме и как да го променим.

Ако ли не – искам вкъщи. Там ми е сигурно и уютно. Сигурно остарявам, май свикнах, вие как сте?

Боже, дай ми сили да понеса това, което не мога да променя!

Автор: Надежда Алексиева