Тъкмо беше спечелил конкурса за сценарий на световното по футбол в Италия, разказва топпродуцентът

"Няма невъзможни неща" е надписът, залепен до телефона на Бедрос Халваджиян - бащата на Магърдич Халваджиян. На първо четене малка, по-скоро символична, но категорична подбуда синът да се превърне в един от най-успешните арт мениджъри у нас. Неслучайно миналата седмица той оглави класацията на българския "Форбс" за Топ 70 на родните знаменитости, пише Стандарт нюз.

"Всеки път, когато се обадиш по телефона, прочиташ надписа. Набива ти се в главата и наистина вярваш, че няма невъзможни неща", разказа Маги в "Комбина" по Нова. Баща му е бил "страшен човек". И до днес стари приятели го спират по улицата, за да му говорят за него. "Умен, възпитан, интелигентен, изключително галантен с дамите - това винаги ми е правило впечатление. Задължително им целуваше ръка. Много хора идваха у нас за съвети. Баща ми винаги намираше добри думи и оптимизъм, който да вдъхне на отчаяните", спомня си продуцентът на "Като две капки вода". Двамата си приличат по това, че много говорят. И Маги често дава съвети - понякога дори когато не му ги искат. Според майка му Юлия, която живее вече 30 години в Италия, бащата и синът си приличат по интелект, но пък визуално Маги се е метнал на нея.

Маги заминава да живее в Италия при родителите си, когато е на 23. Били са разделени почти седем години, през които той се образова в цирковото училище в Москва, а после служи две години в казармата. "Празнувахме рождения ден на Маги, а после баща му почина. Това създаде много проблеми. Той трябваше да започне да учи в Рим режисура, но нещата се провалиха и се наложи да се върне в България. Маги се бореше страшно много с всичко. Започна да снима и да прави филми още като дете. Това е в кръвта му. От малък пишеше сценарии. Намерих един от времето, в което беше на 12. Той осъществява мечтите си в момента. Натъжава ме само, че баща им не е жив, за да види успехите им", тъжи някогашната балерина. "Заминавайки за Италия, си мислех: "Край, най-накрая това семейство се събра". Смъртта на татко беше голям шок. Целият свят се срути отгоре ми. Баща ми беше стълбът в семейството, всички разчитаха на него. Никой нямаше проблеми - нали затова беше баща ми." Тогава Джуди, по-малкият му брат, още е тийнейджър.

"Татко почина от инфаркт пред нас. Играхме мач, той се умори, седна на един стол и падна в ръцете ми. Закарахме го в болницата, но там ни казаха, че инфарктът е бил масивен и нищо не е могло да се направи", спомня си черния момент Маги. Това се случва, точно когато баща му почели конкурса за сценарий на световното по футбол, но след смъртта му нещата се провалят. "Той беше креативен, човек на изкуството", казва синът. В началото на кариерата им родителите му са разпределени във Варна - Юлия в операта, а Бедрос в кукления театър. После идват в столицата, но накрая напускат държавните трупи, за да създадат свое представление с кукли, с което обикалят Европа. Печелят и награди от фестивали във Франция и Италия. "Много е важен примерът. Децата се впечатляват от родителите си и ги копират. За това е важно какво виждаш вкъщи. Семейната атмосфера те изгражда. Случайни неща в живота няма. Всичко е следствие от нещо. Аз и брат ми сме работохолици заради нашите", категоричен е Маги.

Наскоро след трагичната загуба той трябвало да активизира предприемчивия си дух. Тогава експериментира с всичко, за да издържа семейството. Приятел му се обажда от България с бизнес идея. В началото на демокрацията масовото отваряне на кафенета води до масовото търсене на кафемашини - а те са евтини в Италия. Близо до дома на Маги живее човек, който продавал машини на старо. Бъдещият продуцент отишъл и му предложил скандална сделка - да вземе всички уреди, но да му плати след няколко дни. Онзи се опулил. Но Маги продължил да настоява. Разказал му къде живее и че тъст му е маестро Дешев. Бащата на Кремена бил диригент в града. Като разбрал това, продавачът провел бърз разговор с маестрото и се съгласил да даде на Маги 220 кафемашини. Тогава той ги купил за приблизително по 200 евро, а ги продал в България за по две хиляди.

"Признанието е хубаво нещо. Само че има едно "но". Ако целта ти е да правиш пари и да си по корици на списания, значи си загубил битката още преди да я започнеш. Днес съм корица на "Форбс" по една проста причина - че безумно много съм обичал винаги работата си, не съм жалил сили, работил съм по 18 часа на ден. Освен това съм провокирал и всички хора около мен да го правят", издава разковничето за успеха Халваджиян.

Най-голямото му постижение е любовта - към всичко. "Тя ми е помагала винаги. Аз съм искрен и никога не съм гледал в купичката на другия, не съм подлагал крак на този, който се справя добре, само за да не ме изпревари. Напротив - колкото повече хора се справят добре, толкова по-добре за нацията ни. Трябва да се обичаме, а не да се мразим - пожелаем ли го, една битка вече е спечелена. Ако мракът взима превес понякога, то е защото добрите хора не правят нищо", казва още Халваджиян. Той отдавна е махнал розовите очила на младостта. "Голяма част от хората, които управляват света, са минали към тъмната страна. От нас зависи обаче дали това ще продължава. Няма как да се чувстваш добре, след като всичко около теб е зле. Да, обградил съм се с хора, които обичам, но аз сам съм си направил така. Винаги търся положителните личности. Не мога да работя с кофти лица. Но все пак какво от това? Не става като всеки си направи свой собствен малък свят. Важното е да осъзнаем, че всички сме в играта и да се опитваме да променим нещата."