Случаят е най-сходен на нагласяването на закон с биографията на най-богатия депутат от ДПС, за да стане председател на ДАНС през 2013 г., казва икономистът Руслан Стефанов.

Представяме ви едно интервю на Румяна Гочева за вестник "Сега" с икономиста Руслан Стефанов:

- Г-н Стефанов, наскоро се разбра, че почетният председател  на ДПС Ахмед Доган влиза в енергийния бизнес. Изненада ли Ви покупката на ТЕЦ "Варна"?

- Едва ли някой може да отрече таланта да се скандализира обществото с такива очебийни конфликти на интереси и подчиняване на институциите. Но, от друга страна, този (уговорен) мач сме го гледали много пъти и едва ли това ще е последното му притопляне. Достатъчно е да си спомним как бившият български монарх възстанови имотите си, докато беше министър-председател с решения на подчинените му институции. Или историята за разговора на главния прокурор с бизнесмени, добила популярност като "ЦУМ гейт".

Случаят с ТЕЦ "Варна" обаче е най-сходен, може би патентован, на нагласяването на законите на страната към биографията и опита на официално най-богатия ДПС депутат, когато трябваше да стане председател на ДАНС през главата дори на депутатите от тогавашното управляващо мнозинство. В този смисъл още с покупката на ТЕЦ "Варна" в края на миналата година и поредицата бързи, услужливи решения на редица държавни институции, които превърнаха централата в печеливш бизнес в рамките на 4 месеца, се заговори, че сделката има много високопоставен патрон.

И все пак някак си, след всичките суперлативи за успешното първо председателство на ЕС, след непрестанното деклариране на желанието за присъединяване към зони с висока степен на върховенство на закона като Шенген или еврото, е допустимо човек да очаква постепенно подобряване на средата и разделение на политиката от бизнеса - брачното ложе на всички корупционни сделки. Големият проблем на подобни сделки е, че няма правна сила, която да ги легитимира пред обществото. Резултатите са, от една страна, пълното недоверие на гражданите и бизнеса в националните държавни институции и в установения правен ред, включително в пазарната икономика и демокрацията, а от друга - несигурността на всички инвестиции, със или без осигурен патрон. Следствието го знаем всички – по-бедна, по-слаба и по-несигурна държава в сравнение с останалите ни партньори в ЕС.

- А каква е прогнозата Ви за една друга сделка - тази за ЧЕЗ?

- Сделката с активите на ЧЕЗ се развива по сходен сценарий от гледна точка на прозрачност и качество на привлечените инвестиции, както покупката на ТЕЦ „Варна“. Симптоматиката е плашещо повтаряща се. Изглежда някой се надцаква през държавните институции за придобиването на монополен бизнес, който генерира един от най-големите кешови потоци. Отново имаме за посочен купувач дружество, което дължи благосъстоянието си на държавно финансиране през парите на българските данъкоплатци, отделени за стимулиране на зелената енергия. Придобива се многократно по-голям актив от това, с което разполага и като средства, и като управленски опит дружеството купувач. А резултатът би бил фирма с гарантирани от държавата и потребителите доходи. В процеса става ясно, че българският министър на енергетиката е бил дълго време в конфликт на интереси, които разкрива едва в деня на обявяване на сделката.

Сделката за ЧЕЗ привидно е частна, но с нея се занимават двама премиери - българският и чешкият, от което става ясно, че принципалът на продавача (чешката държава) изглежда не е съвсем съгласен със сделката, а българската страна изглежда не знае кой точно стои зад сделката, но пък държи на нея. Оказва се, че българските власти не виждат нищо проблемно в това, че сделката не може да се осигури пред европейските банки от купувача, а е гарантирана от свързан с руски интереси грузински бизнесмен. Изпълнителната власт се оказва безпомощна пред "перфектно" структурираната сделка, което налага тя да се прехвърли за крайно решение в полето на независимия регулатор на конкуренцията и на административния съд. И така нататък. Не можем да предречем изхода от този мач, точно защото едва ли някой вярва в капацитета или безпристрастността на съдията. Но хората изглежда вече са се примирили, че резултатът ще бъде разхитени активи, влошено качество на услугата и по-висока цена за всички потребители.

- Това едва ли би довело до предсрочни избори, макар коалицията да не изглежда особено стабилна.

- Важно е да се видят резултатите от европейските избори догодина. Това донякъде ще е показателно дали има пренареждане на силите. Колкото до оставките на министри, те показват по-скоро опит да се изпусне натрупано социално напрежение, отколкото реална политическа криза. За жалост, те извадиха отново на показ непрозрачността на процеса на номинация и избиране на министри, което завърши с опити за връщане на подалите оставки на постовете им и до бързото оттегляне на номинирания за министър на транспорта. А това дали ще има правителство, зависи от вътрешната стабилност на коалицията и отношенията между ГЕРБ и "Обединените патриоти". Освен БСП не изглежда някой друг в настоящия парламент реално да иска или поне да настоява за предсрочни избори. Това, разбира се, може да се промени, но не бива да се забравя, че възможностите за коалиране в парламента, извън сегашното мнозинство, също не са изчерпани.

- Но има скърцане, не смятате ли?

- Да, последната половин година показва, че има проблеми основно в единството на "Обединените патриоти". Исторически, в последните три десетилетия, винаги по-малкият партньор в управляващите коалиции е предприемал първите действия за тяхното разклащане - или защото е прекалено силен, или защото е станал прекалено слаб.

- Как ще коментирате обещания 10-процентен ръст на бюджетните заплати?

- Икономиката работи добре, заплатите в частния сектор се вдигат и не виждам защо това да не се случи и в бюджетната сфера. Големият проблем там е друг - трябва да се има предвид къде отиват тези средства и каква е тяхната ефективност. Образованието например е област, която трябва да е много по-сериозен приоритет, и то не само като финансови, а и като други стимули за мотивиране на заетите в тази сфера. Основният проблем с отделянето на повече средства за заплати в държавната сфера е липсата на визия и конкретни стъпки за необходимото съществено преструктуриране на администрацията, за да се подобри ефективността на изразходваните средства.

Проблемът е двоен. От една страна не бива да забравяме, че дори с това 10%-но увеличение заплатите в повечето бюджетни сфери са изключително ниски, за да служат за устойчива мотивация. От друга страна администрацията в много случаи изглежда разточително раздута и липсват каквито и да било устойчиви усилия за подобряване на организацията и управлението на работата ѝ. Защо например не последваме примера на Норвегия, която е обединила всичките агенции в подкрепа и услуга на бизнеса в една структура. Министерствата на икономиката, на транспорта, на земеделието и горите, на енергетиката, могат да се олекотят съществено. Самото увеличение на заплатите е нещо нормално, важното е как то ще бъде разпределено и дали води до някаква реална промяна.

- Как гледате на акциите срещу богатите фамилии от последните седмици? 

- Такива акции са добре дошли и трябва да ги има, за да се спазват законите, но въпросът е как завършват. Когато завършват с добре обосновани и защитени осъдителни присъди и когато са последвани от още такива - добре. България, в сравнение с други страни, които се водят проблематични в ЕС по отношение върховенството на закона, дава лоши резултати. Много често такива дела не завършват успешно, присъди няма, а прекалено често изглежда, че никога не е и мислено да има. Последният пример, който виждаме, е КТБ - обир на множество равнища с участието на държавния и частния сектор, на множество институции и компании и, в крайна сметка, липса на осъдителни присъди и опит да се обясни целият колосален грабеж със злия гений на един-единствен човек. За него трябва да се докаже, че е бил в основата на организирана престъпна група от избрани институции, като се избегне засягането на други участници в схемата. Много малка е вероятността така представени и събрани доказателства да доведат до присъда, дори на главните виновници, а какво остава за второстепенните и задкулисните такива. Липсата на присъди, след цялата фанфарност и показност на разследването и на процеса, води до обратния ефекти - все по-сериозна убеденост на гражданите и фирмите в страната, че законите се прилагат избирателно и предимно за по-слабите. От тази гледна точка е добре тези акции и дела да са по-малко показни при стартирането, но по-видими при произнасянето на присъдите.

ВИЗИТКА: Руслан Стефанов е директор на икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. Завършил е икономика и бизнес администрация в Университета за национално и световно стопанство в София и Университета за икономика и бизнес администрация във Виена. От 2002 г. ръководи експертната група по неформална икономика към Центъра за изследване на демокрацията.