Евростат разкрива драстични разлики в заплащането между Източна и Западна Европа

Разходите за труд в Европейския съюз бележат значителен ръст през 2023 година, като средното увеличение достига 5,6%. Особено впечатляващ е двуцифреният ръст, наблюдаван в почти всички източноевропейски страни, където Унгария и Румъния водят класацията с 17,3% увеличение.

Институтът за изследване на макроикономиката и бизнес цикъл (IMK) в Германия представя детайлен анализ на средните почасови ставки в държавите-членки на ЕС. Проучването обхваща не само брутните заплати, но и социалните осигуровки от страна на работодателите, както и разходите за обучение и допълнителна квалификация на служителите.

Според последните данни на Евростат за юли 2024 година, България продължава да заема последното място в ЕС по отношение на минималната работна заплата, която възлиза на 477 евро. Въпреки това, средният почасов надник в страната достига 9,20 евро, което представлява значително увеличение спрямо предходната година.

На другия полюс се намира Люксембург, където минималната заплата достига внушителните 2570 евро, отбелязвайки ръст от около 70 евро в сравнение с юли 2023 година. Средният почасов надник в тази най-богата европейска страна е 53,60 евро.

При стандартна 40-часова работна седмица, минималната почасова ставка в България се изчислява на около 2,98 евро, докато в Люксембург тя достига приблизително 14,87 евро.

Интересен факт е, че преди десетилетие минималната брутна заплата в България е била едва малко над 125 евро месечно. Оттогава до днес средният годишен темп на растеж на възнагражденията в страната е около 11%.

След България, Унгария и Латвия заемат второ и трето място по най-ниски средни заплати, съответно с 13,30 евро и 13,80 евро на час. В контраст, в страни като Ирландия, Нидерландия и Белгия средните почасови ставки варират между 38 и 46 евро.

Германия също отбелязва повишение в разходите за труд, макар и не толкова драстично като в някои източноевропейски страни. Увеличението в частния сектор там е средно 5%, като основната причина за това са по-високите заплати, въведени в отговор на нарастващите разходи за енергия и храна.

Тези данни подчертават продължаващите различия в стандарта на живот и икономическото развитие между отделните страни-членки на ЕС, но същевременно показват и тенденция към постепенно изравняване на доходите в рамките на съюза.