Новите идеи на комисията ще затруднят търговията и ще оскъпят стоките

След опитите на земеделския министър Десислава Танева да принуди големите търговски вериги да продават повече български стоки, сега министърът на икономиката Лъчезар Борисов подема нова офанзива за регулиране взаимоотношенията им с доставчиците. Той е вносител на промени в Закона за защита на конкуренцията, които обаче сериозно ще се отразят не само на хипермаркетите, но и на всички търговци по веригата на доставки на селскостопански и хранителни стоки в страната, пише вестник Сега.

Нещо повече, промените в закона ще доведат до сериозно затрудняване на търговията на дребно и до влошаване на бизнес средата у нас, защото въвеждат свръхрегулации, които вредят и на търговците, и на производителите, и на българските потребители. Това алармираха от Сдружението за модерна търговия, в което членуват големите търговски вериги в страната.

Законопроектът е публикуван в Портала за обществени консултации на Министерския съвет дни преди Коледните празници и крайната дата за обсъждането му е 21 януари. По този повод Българска стопанска камара и няколко сдружения на производители и търговци на хранителни продукти настояват времето на обсъждане да бъде удължено с още месец, защото половината от него е съвпаднало с неработните дни около Коледа и Нова година.

Търговци и производители на хранителни продукти и напитки са недоволни, че с предлаганите промени в Закона за защита на конкуренцията се забраняват утвърдени търговски практики, които европейското законодателство не разглежда като "нелоялни". В същото време се предлагат репресивни свръхправомощия на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да разследва фирмите за нелоялни търговски практики и да налага непропорционално високи глоби на фона на неясни и противоречиви законови текстове.

Като нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти законът определя и напълно забранява плащанията със срок по-дълъг от 30 дни от доставката, едностранната промяна на условията по договора от страна на купувача, налагането на такси на доставчика с плащания, несвързани с продажбата и др.

"В същото време директивата за нелоялни търговски практики допуска разплащанията на суровини за производство на хранителни продукти и на трайни хранителни продукти да стават до 60 дни", посочват от Съюза на пивоварите и настояват българският закон да бъде съобразен с този срок.

От Сдружението за модерна търговия предупреждават за редица други законови поправки, които надхвърлят изискванията на евродирективите и сериозно ограничават свободното договаряне между производител и купувач.

Например, без мотиви се забраняват ексклузивните доставки на храни и селскостопански продукти, което на практика е забрана на "собствените марки" на големите търговски вериги. "Договорите, които предвиждат ексклузивитет могат да са полезни за конкуренцията на пазара като осигуряват канали за дистрибуция и доставка и намаляват разходите за производство. Подобни договори подпомагат по-малки производители да развият производството, така че да отговорят на нуждите на пазара, и представляват нормална търговска практика, която сама по себе си не застрашава конкуренцията", посочват от сдружението на търговските вериги. И предупреждават, че подобна разпоредба забранява например търговец да възложи на доставчик да произвежда продукти с марка и рецептура на купувача.

Освен това проектът предвижда забрана на споделянето на транспортни и логистични разходи между доставчика и търговеца - нещо, коетоне присъства в директивата на ЕС за нелоялни търговски практики, недоволстват търговците. "Обичайно търговците на дребно инвестират значителни средства в осигуряването на логистика и транспорт на предлаганите от тях продукти. Това включва изграждане на логистични бази, оборудвани с високотехнологични съоръжения, хладилни инсталации, системи за сортиране и товарене, включително и разработване на съответен софтуер. Сключват се договори с транспортни фирми със специализирани превозни средства, за да не се нарушават температурните изисквания. В ЕС е нормална практика доставчиците да се възползват от модерните логистични решения на търговците и да споделят разходите с тях", посочват от сдружението на търговците. И предупреждават, че подобна забрана, ако се приеме, ще затрудни самите производители, които ще трябва сами да организират транспорта до складовете и дори до търговските обекти за продажба на дребно.

Търговците са обезпокоени от новите правомощия на КЗК в разследването на нелоялни търговски практики. При съмнения за нелоялни практики КЗК ще може да разпитва служители на разследваните компании, да ги проверява, да изземва компютри, телефони и документи не само на работното им място, но и в домовете им, като при необходимост ползва съдействие от полицията. "Подобни способи за събиране на доказателства, които нарушават неприкосновеността и правата на служителите и семействата им, може да имат своето място само при тежки нарушения на конкурентното право каквито са картелирането и злоупотребата с монопол, но не и при проверка на отношения между страни по търговски договор", посочват търговците.

Според тях не е необходимо КЗК да се намесва, след като нарушенията на добрите търговски практики при доставките на храни се следят от специализиран орган към земеделското министерство - Агенцията за безопасност на храните.

Със законопроекта се въвеждат също така сериозни глоби за нелоялни търговски практики в размер до 5% от всички приходи от продажби на предприятието-нарушител за предходната финансова година. Подобни санкции не се изискват от директивата на ЕС за нелоялните търговски практики и са непропорционално високи спрямо нивото на обществена опасност на този тип нарушения, посочват от Сдружението за модерна търговия. В момента подобна висока санкция се прилага при картелиране и злоупотреба с монопол.

Промените в Закона за защита на конкуренцията не са съпроводени с оценка на въздействието, нито са правени в диалог със заинтересованите страни, се посочва в становищата на засегнатите търговци и производители.