Ниско заплащане и липса на кадри застрашават бъдещето на фолклорната музика

Нови проучвания разкриват сериозни предизвикателства пред бъдещето на българската фолклорна музика. Експерти предупреждават, че емблематични инструменти като тамбура, гъдулка и кавал могат да изчезнат от музикалната сцена в рамките на следващото десетилетие и половина, ако не се предприемат спешни мерки за подкрепа на фолклорните музиканти и ансамбли.

Алармиращи резултати от национално проучване

Българската музикална асоциация (БМА) проведе мащабно теренно проучване сред професионалните фолклорни ансамбли и училища с музикално-фолклорно образование в страната. Резултатите, представени на специална кръгла маса, очертават тревожна картина за състоянието на сектора.

Анализът разкрива, че ако не се обърне сериозно внимание на проблемите на фолклорните музиканти, някои от най-емблематичните български инструменти могат да изчезнат от музикалната сцена в рамките на 10 до 15 години. Тази прогноза поставя под въпрос бъдещето на българския фолклор като цяло.

Основни предизвикателства пред сектора

Според експертите от БМА, няколко ключови фактора допринасят за настоящата кризисна ситуация:

1. Критичен недостиг на кадри: Фолклорните ансамбли изпитват сериозни затруднения при намирането на квалифицирани музиканти, което застрашава тяхното съществуване.
2. Ниско заплащане: Възнагражденията в сектора са неадекватни и не предлагат възможности за финансов растеж, което води до загуба на престиж на професията.
3. Липса на интерес сред младите: Новото поколение не проявява желание за професионална реализация в областта на фолклора.
4. Застаряващи кадри: Голяма част от действащите фолклорни музиканти са в пенсионна или предпенсионна възраст.

Дискусия за бъдещето на фолклорната музика

На кръглата маса, организирана от БМА, присъстваха ключови фигури от сектора, включително служебният министър на културата Найден Тодоров, представители на 10 професионални ансамбъла, ръководителите на проекта - Димитър Христов и Антоанела Петрова, членове на управителния съвет на БМА и доцент доктор Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науките (БАН), която е автор на финалния анализ.

Участниците обсъдиха необходимостта от създаване на дългосрочна стратегия за развитие на сектора. Найден Тодоров подчерта важността на промяната в статута на ансамблите:

"Най-важната за мен тема е статутът на ансамблите, защото, когато се намери допълнително финансиране, те няма как да се възползват от него, тъй като не са юридически лица, а назначени служители към общини. Както знаем обаче повечето общини нямат достатъчно пари. За съжаление, и държавата няма достатъчно пари. Но какво ще стане, ако общините и държавата работят заедно? Тогава парите ще стигнат. И има в закона предвиден начин как държавата и общините да работят заедно, а именно регионални културни институти", коментира министърът.

Предложения за решения

Българската музикална асоциация излезе с конкретно предложение, което получи подкрепата както на министър Тодоров, така и на представителите на бранша:

1. Трансформация на ансамблите: Професионалните фолклорни ансамбли да бъдат обособени като самостоятелни музикално-сценични институти.
2. Ефективно управление: Този ход би позволил по-добро управление на бюджета и приходите на ансамблите.
3. Стратегическо планиране: Самостоятелният статут ще даде възможност за разработване на дългосрочни стратегии за развитие.
4. Регионални културни институти: Предлага се ансамблите да бъдат трансформирани в регионални културни институти, което ще позволи комбиниране на държавно и общинско финансиране.
5. Държавни задачи: Новият статут ще позволи възлагането на конкретни държавни задачи за популяризиране на фолклорното изкуство.

Тези предложения целят да осигурят стабилна основа за бъдещето на българската фолклорна музика, съхранявайки богатото културно наследство на страната за идните поколения.