КРИСТО, КРИСКО И КРИСТАЛИНА

Кристалина не е като Кристо. С нея се гордеем. Жената обиколи едни световни институции, дето дори името им не можем да научим. Навсякъде беше „аз съм българче“, а не като Кристо. И тя е минала през Харвард, между другото. Съвсем не като Кристо, който напуска родната Художествена Академия и България през 1956 с думите „Повече не издържам. Аз съм художник и искам да правя изкуство, което в България се оказа невъзможно.“

Кристалина не е като Кристо. Тя не просто е цвета на нацията, тя е цъфналият гербер на нацията. Помним паметните думи: „Снощи ми се обади Кристалина Георгиева… : Бойко, тази вечер на мека пухена възглавничка сладък сън ще спиш. Спокоен! Милиарди евра имаш, вързал си се за... Викам: Криси, Христос Воскресе, и ти да си жива и здрава! Добра работа свършихме!“

Така е, добра работа свършиха. Щото Кристалина не е като Кристо. Изкуството на Кристо, дето го плюем със затворени очи, не ни струваше нито лев. Изкуството на Кристалина едва ли ще ни излезе съвсем безплатно.

Кристалина не е като Кристо. Тя просто е добре опакован Криско. Не от Кристо.

Радослав Бимбалов