Популацията им показва признаци на възстановяване

Водолази в района на Созопол наблюдават обнадеждаваща тенденция - възстановяване на популациите от черноморски миди по крайбрежието. Това явление предизвиква оптимизъм сред местните ентусиасти, които дълги години са били свидетели на опустошителното въздействие на инвазивния вид рапани върху мидените колонии.

Найден Недев, водолазен инструктор, споделя своите наблюдения: "Дали от по-чистите морета, които имаме, дали от действието на пречиствателните станции, или от интензивното събиране на рапаните – наблюдаваме, че всичко се възвърна, мидите, живота, и попчета, и лихмуси и дънни рибки, които се въртят около тези мидени струпвания".

Промяната е особено забележима в района на остров "Свети Иван", разположен срещу град Созопол. Скалите около острова са обрасли с миди, създавайки впечатление за постепенно възстановяване на морската екосистема.

Въпреки положителните наблюдения на водолазите, морските биолози остават по-скептични относно дългосрочните перспективи за черноморската мида. Д-р Димитър Беров от Института по биоразнообразие към Българската академия на науките (БАН) предупреждава, че възстановяването на мидените популации може да бъде локално и временно явление.

"Ами като цяло възстановяване и контрол на популацията на инвазивни видове в моретата е практически невъзможен с човешки дейности. През лятото, когато е топло и рапаните са много активни, те масово се концентрират там, където има черна мида. И могат за един сезон да унищожат всички миди в даден район, както в Созопол през 2019", обяснява д-р Беров.

Експертът подчертава, че възстановяването на мидените популации в крайбрежните зони може да бъде краткотрайно, тъй като рапаните продължават да представляват сериозна заплаха. След като опустошат една зона, хищниците се преместват към следващата мидена колония, оставяйки след себе си "мидена пустиня".

Интересен аспект на ситуацията е икономическото влияние върху местното население. Найден Недев отбелязва: "Поради изкупуването на рапани за азиатските пазари тук се организират групи, които почнаха да работят и да вадят рапани и така си вадят доход хората". Това създава нов поминък за част от местното население, но същевременно повдига въпроси за устойчивостта на този подход.

Д-р Беров обръща внимание на ограниченията на този метод за контрол на рапаните: "Проблемът със събирането на рапани е, че рапанджиите не събират малките рапанчета, а пък те също са много масови и се развиват много бързо". Това означава, че въпреки усилията за намаляване на популацията на рапаните, младите екземпляри продължават да представляват заплаха за мидените колонии.

Интересен факт е, че в по-южните райони на българското Черноморие, като например южно от град Ахтопол, черната мида почти липсва в крайбрежните зони от десетилетия. Въпреки това, видът не е изчезнал напълно, а се е адаптирал към по-дълбоките води.

"Под 40-50 метра в шелфа, където въздействието на рапаните е по-малко, тъй като водата е по-студена по-дълъг период от годината и почти там няма въздействие от рапаните. И тези миди всъщност захранват крайбрежието с ларви, които могат да колонизират голите скали", обяснява д-р Беров.

Този факт предоставя потенциална стратегия за опазване на черноморската мида. Защитата на дълбоководните популации може да осигури постоянен източник на ларви, които да подпомагат възстановяването на крайбрежните колонии. Въпреки това, експертите подчертават необходимостта от строг контрол върху вредните риболовни практики, като траленето, които могат да застрашат и тези дълбоководни убежища на мидите.

В заключение, въпреки наблюдаваните положителни тенденции в района на Созопол, бъдещето на черноморската мида остава несигурно. Необходими са продължителни усилия за опазване на морската среда, контрол върху инвазивните видове и устойчиво управление на рибните ресурси, за да се осигури дългосрочното оцеляване на този важен вид в екосистемата на Черно море.