Към морето и Дунава - за напредък!

И през изминалата 2018 година екипът на ПАН.БГ стигна Дунава - тихия, бял Дунав...

Да, наистина, направи го в края на ноември, когато все още в София бе 15-16 градуса. Слънчево даже. Без облачета по небето. Топличко.

Но какво бе изненадата ни, когато пристигнахме в 4 следобед в Лом - студено, даже доста студено, а градусите бяха само 4.

За капак на всичко - мъгливо, дъждовно, а накрая дъжда се примеси и с първия сняг за годината. Ветровито.

И в това време се надяваш като рибарите - една да хванеш риба за деня, една да е поне.

А ние фотографите се надявахме на един кораб, един-едничък поне. Понякога може да го чакаш цял ден, но пак си доволен. Поне е доплавал до теб. Зарадвал е окото ти.

Само че ние нямахме цял ден, а само час докато се стъмни напълно. И накрая очакванията ни се изпълниха с надежда. В далечината - от Русе се появи нещо смътно в мъглата.

А над Дунав тъкмо се мръкваше. И ставаше направо зимно. Рибарите вече си тръгваха доволни от техния улов, оставаше само и ние да запишем "точка". Иначе за какво бихме целия този път. И ето - бавно, бавно, направо заспало, с минимална скорост, вече по-ясно се очертаха силуетите не на един кораб, а на цял тласкач, барабар с 3 секции. И каква бе изненадата ни, точно заради сумрака и заради лошото време, когато корабът пое рязко, с една маневра към брега. Направо мина точно пред обектива ни и позволи да се получат даже читави снимки. Не ни се мисли, ако не бе направил маневрата и бе минал стандартно - по средата на Дунава. Да, в лятно и хубаво време щяхме да го "хванем", но в тази мъгла и този полумрак - абсурд.

Вече все по-близо и се видя името му - PRAGA.

На Украйнското държавно параходство. Тласкащ три стари секции.

Е, направихме нужните снимки, порадвахме му се малко, докато едвам едвам се отдалечаваше близо до българския бряг в мъглата и тъмнината.

И забързахме към София, до следващия път!