Край морето пролетта е най-дълга

"Любимият сезон, в който събираме тен на плажа и хапваме диня, е най-дълъг в Сандански, където той е цели 173 дни. „Продължителността е изчислена на базата на среднодневните температури за поне 30-годишен период“, разказва пред „Телеграф“ и "Монитор" климатологът проф. Георги Рачев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Най-кратко пък е лятото в Габрово, София и Малко Търново. За сравнение в столицата горещият сезон продължава 133 дни.

Хората по морето се радват на най-дългата пролет. Сезонът на цъфналите дървета е най-продължителен в Царево, Созопол и Бургас, като той е между 70 и 75 дни. Причината- морето действа охлаждащо и там температурите в повечето случаи са между 5 и 15 градуса. Много дълга е и есента. Морето затопля и така удължава летния сезон. „Използва се доста показатели, за да се каже кое е зима, лято, пролет или есен. Един от тези показатели е трайното преминаване на температурата над 5, над 10 и над 15 градуса“, уточнява проф. Рачев.

Най-кратка пък е пролетта в Плевен и Русе, където температурите най-бързо се покачват. Земята бързо се затопля през пролетта и температурите прескачат 15 градуса. Така продължителността на пролетта в двата града е едва 46 дни. „Колкото по-близо до морето си, толкова по-бавно се затопля въздухът и обратното- колкото по-континентален е климатът, толкова пролетта е по-кратка. В Плевен и Русе е топло през лятото, но когато слънцето падне ниско над хоризонта при континенталния климат есента идва най-бързо. Тук тя продължава едва 50 дни, а земята изстива много бързо“, разказва професорът.

Най-дълго на златна есен се радват край морето - в Малко Търново, Царево, Созопол, Бургас и Варна. Затоплящото действие на морска вода през лятото я удължава. „Затова е много хубаво да се отиде на море през септември, когато слънцето е меко, а температурите идеални за препичане на плажа“, уточни климатологът. Продължителността на есента е най-голяма по-морето -между 70 - 75 дн

София е сравнително студена столица. „Продължителността на зимата в квартал „Младост“, където е централната метеорологична станция, е 123 дни, но ако вземем температурите на паметника на Васил Левски, който е в центъра на града, където се усеща така нареченият остров на топлина, изведнъж продължителността на зимния сезон, тоест среднодневни температури под 5 градуса, става 115 дни. Това е логично, защото долу е по-ниско и по-топло. И тази пролет видяхме, че във високите части на София като Драгалевци и Симеоново вали сняг, а в центъра валежите бяха от дъжд“, разяснява климатологът.

В Пловдив зимата пък продължава 98 дни, докато студеният сезон в Сандански е 70 дни. Най-кратка е зимата в Царево, където морето поддържа едни сравнително по-високи температури през студения период. По този показател зимата в морския град продължава само 61 дни. „Говорим единствено и само за ниския пояс, там, където е съсредоточено населението на България под 600-650 метра надморска височина“, уточни проф. Рачев.

Маслини и банани нямат шанс в България

В България няма как да отглеждат маслини, защото дръвчетата се нуждаят от минимум 4 градуса средна януарска температура, за да оцелеят, казва още професорът.

„Ние нямаме такава температура. И в България има отделни маслинови горички, които издържат на температури от минус 10 - минус 15 градуса. От тях може човек да набере някакви маслини , както казваше баба ми за чест и за наша радост, но без абсолютно никакво стопанско значение“, отбелязва още той. Няма как да гледаме и банани поради простата причина, че при под 5 градуса банана загива веднага и на място. Крайни апокалиптични прогнози че ще изгорим, а Южна България ще стане пустиня, няма да се сбъднат.

Заради затоплянето на климата обаче българите започват да мислят за сортове, които са по-издържливи на засушаване, особено през втората половина на лятото. Хората мислят за по-ранни зеленчуци, особено листните. Влажното и сравнително не много топло време през пролетта дава възможност да се отглеждат различни видове марули, лапад,спанак- всички тъмнозелени зеленчуци, които са изключително богати на хранителни вещества.