Климатичните промени може да спрат доходите от петрол

Климатичната криза заплашва с двоен удар страните от Близкия изток. Експерти твърдят, че климатичните промени може да спрат доходите от петрол, защото светът преминава към възобновяеми източници. Другият проблем е повишаването на температурите, което може да направи живота на някои места невъзможен.

Малко е направено за справяне с предизвикателствата в този регион, който отдавна страда от граждански борби, войни и бежански потоци. Изглежда, че глобалното затопляне ще ускори тези тенденции, споделиха експерти, които участваха в конференция миналата седмица.

„Нашият регион е класифициран като глобална гореща точка за изменението на климата“, каза президентът на Кипър Никос Анастасиадес пред Международната конференция по изменението на климата в Източното Средиземноморие и Близкия изток, цитиран от EURACTIV.

Районът, който е дом на половин милиард души, е особено уязвим според Междуправителствената група по изменението на климата и Световната метеорологична организация на ООН.

Въпреки това някои от страните в региона не са ратифицирали Парижкото споразумение от 2015 г. седмици преди началото на конференцията на ООН по климата СОР26 в Глазгоу. Това са Иран, Ирак, Либия и Йемен.

Що се отнася до изменението на климата и Близкия изток, „има ужасни проблеми“, каза Джефри Сакс, който оглавява Мрежата на ООН за решения за устойчиво развитие.

„Много от икономиките в този регион зависят от горива и инсталации, които са остарели, които трябва да спрем“, подчерта Сакс.

„Второ, очевидно това е сух регион, който става все по-сух, така че навсякъде, където човек погледне, дебне несигурност за водните ресурси. Това може да доведе до преселвания на населението“, допълни експертът.

Сакс твърди, че „трябва да има мащабна трансформация в региона“. И все пак това е политически натоварен регион, обхванат от много войни и конфликти, често свързани с петрола.

Добрата новина, каза той, е, че има „толкова слънчева светлина, че лесно може да се намери решение. Просто трябва да погледнат към небето. Слънчевата светлина осигурява основата за новата чиста, зелена икономика.“

Като „филм за бедствие“

Бившият френски външен министър Лоран Фабиюс, който ръководи Парижкото споразумение, посочи, че през това лято „имахме катастрофални горски пожари в Кипър, Гърция, Турция, Израел, Ливан“.

„Имаше регистрирани температури над 50 градуса по Целзий в Кувейт, Оман, ОАЕ, Саудитска Арабия, Ирак, Иран. Имаше суша в Турция, недостиг на вода в различни страни, особено Йордания.

„Тези трагични събития от филм, те са реални и присъстващи.“, обясни той.

Кипър, която е най-близката до Близкия изток страна от ЕС, ръководи група за международен натиск, включващ 240 учени. Те ще разработят 10-годишен регионален план за действие, който да бъде представен на среща на върха след година.

На двудневната конференция миналата седмица бяха чути някои от първоначалните констатации-включително, че емисиите на парникови газове от региона са изпреварили тези на Европейския съюз.

Близкият изток и Северна Африка, които страдат от недостиг на вода, се затоплят два пъти по-бързо от средния глобален темп, с около 0,45 градуса по Целзий на десетилетие, от 80-те години на миналия век, казват учените.

Пустините се разширяват и праховите бури се засилват, тъй като малкото планински снежни шапки в региона бавно намаляват, което се отразява на речните системи, които доставят вода на милиони души.

До края на века, по обичайната траектория на емисиите, температурите биха могли да се повишат с шест градуса по Целзий, дори и с повече през лятото, заяви нидерландският химик Йос Леливелд.

„Бъдещи конфликти“

„Не става въпрос само за средните стойности, а за крайностите. Това ще бъде доста опустошително“, каза Леливелд.

Пиковите температури в градовете, така наречените „топлинни острови“, биха могли да надхвърлят 60 градуса по Целзий, допълни той.

„Заради горещи вълни хората ще умират от топлинни удари и инфаркти. Ще пострадат уязвимите хора – възрастните, най-малките, бременните жени.“, коментира експертът.

Фабиюс, подобно на други оратори, предупреди, че сушата унищожава земеделските земи, а заради свиването на ресурсите социалното напрежение расте. Изменението на климата може да бъде „коренът на бъдещите конфликти и насилие“.

Регионът разчита на речните системи Нил, Йордан, Ефрат и Тигър, но скоро може би това ще е невъзможно, защото населението се увеличило драстично.

Сакс посочи много обсъжданата теория, че изменението на климата е един от двигателите на гражданската война в Сирия, тъй като заради рекордната суша през 2006-2009 г. повече от милион фермери се наложи да се преместят в градовете. Това засили социалното напрежение преди гражданската война през 2011 г.

„Видяхме преди десетилетие в Сирия как мащабната суша доведе до социално напрежение“, каза той.