Единственото предназначение на някои министри ще бъде да изхабят Бойко, нищо друго. Това беше ясно още когато той представи кабинета си. Даваше ли си сметка за този риск той? По-скоро не.

Искам да предупредя личните си привидения/тролове, че не се вглеждам толкова в личната съдба на Б., колкото в нелепия начин, по който функционира властта у нас. Вече стигнахме дотам, премиерът да заплашва, че ще протестира срещу цените на тока. Накрая може би кабинетът ще протестира и срещу парламента, който го е излъчил.

Шефът на БНБ пък също може да принуди парламента да направи една мирна демонстрация срещу него, ако продължава да не си подава оставката – Цецка подкарва депутатите и ги кара да налягат по стъпалата пред банката. Да дремят там вместо в парламентарната зала – докато Искров не се измете.

Отношенията в кабинета също не са съвсем нормални въпреки привидното спокойствие. Бойко сякаш е дал на откуп няколко министерства заради коалиционни пазарлъци и натиск – например външното и правосъдното; или заради това, че бе принуден да прибегне към невъзможни решения – случаят с МВР. Немалко министри светкавично се вживяха в новите си роли до степен, че изобщо загубиха представа за скромните си възможности.
РУМЯНА БЪЧВАРОВА

Например сега Бъчварова усърдно похарчва премиера си и дори не си дава сметка за това.

Вместо да продължи преговорите с протестиращите полицаи, които й искат оставката, тя надменно казва: „Ще си дам оставката само ако я поиска Борисов.“ И се връцва, тоест дотогава мога да правя всичко, мога и нищо да не правя, Бойко да му мисли. Другите й твърдения за собствената й персона е просто неудобно да се повтарят – например, че се чувствала вече „по-добре“ в министерството. След още няколко седмици ще се има и за тънък познавач на системата за сигурност.

Щом е толкова лесно, следващият вътрешен министър вероятно ще бъде избран с жребий измежду ония, които са минавали повече от веднъж по улица „Шести септември“.

Позоваванията й на факта, че и в други страни има жени министри на вътрешните работи, са пак надменно изсилване. Не е лошо, преди да го изрича, да се запознае какви задължения имат там въпросните дами. Както е тръгнало, утре като нищо ще натресат начело на системата за сигурност някой идиот от правозащитна организация.

И никой не се интересува как се приемат тия пируети във вътрешното министерство. Преди време, когато Бойко в спешен порядък изстреля Бъчварова в МВР, защото нямаше нищо друго подръка, той едва ли си е мислел, че толкова скоро трябва да се превръща в параван за нея.

Сега тя изстреля едно гюле в лицето му. Той все още има тежест и авторитет специално в това министерство, но позволява да бъде похарчван прекалено лесно. Високомерното отношение на Бъчварова към полицаите несъмнено ще подяде кредита, който Бойко има сред тях, понеже от нея няма какво да се подяде; полицаите написаха дори писмо до „Бате Бойко“ – но никак не е сигурно още колко време ще мислят така умилително за него. Бъчварова сега му превъзлага ролята на парламентьор, което никак не е почтено. Вместо да се опита да разбере протестиращите, тя капризно се измъква, сякаш става дума за фризьорски салон, който не й е допаднал.

По същия начин практически тя се измъкна и от Циганското Надигане. Фактът, че я освиркаха в Гърмен, трябваше да й даде знак, че реалната политика е нещо съвсем различно от представите й.

Тя обаче вече говори за собствен „опит в политиката“, което си е доста нахално – освен ако стъкмяването на данните в социологията не минава за политика, макар и доста перверзна.

Да си началник на премиерски кабинет, какъвто беше Бъчварова, само относително те доближава до политиката; тя е нещо далеч повече от мяткането на папки и уреждането на срещи, както и от правенето на душевни масажи от време на време.

Отгоре на всичко Бъчварова си позволява и някои волности, които вече са извън всяко приличие. Да насърчиш твой съветник да е най-големият ти публичен адвокат, е съвсем неприлично. Той пък, естествено, не открива никаква вина за случващото се в Бъчварова. За простаци ли смята тя полицаите – нима си мисли, че те вече не са я преценили по своему достатъчно тънко?

И може би колкото повече се надигат Циганските Бесове толкова по-добре ще се чувства тя?

Това е същата Бъчварова, която говори нелепици за Циганското Неподчинение, което вече е повсеместно – тя ще остане в историята с конфузната си реплика, че случващото се са „битови инциденти“. А изглежда, крясъците „Българите на сапун“ й галят ухото – вижте какво има в сайтовете за случилото се преди няколко дни, на 18 юни, в „Красна поляна“. Какво чакат хора като Бъчварова, за да схванат най-сетне истината.

Тя трябва да стои в кабинета си и от сутрин до вечер да слуша крясъците „Българите на сапун“ и дано да се сети какво трябва да направи. Но едва ли това ще се случи – най-вероятно ще се заключи в някой килер и ще остави премиерът й да се оправя. Или пък храбрият ни главнокомандващ Плевнелиев, който дори не се сеща да свика Консултативния съвет за национална сигурност. Дневният ред на българското общество се определя вече от тия крясъци, от нищо друго – а политиците си играят игричките около цената на тока - „Хайде да протестираме срещу себе си!“

Ще протестират, обаче никой няма да си подаде оставката.

И точно в този момент Бъчварова губи единствените съюзници, които може да има – хората от собственото си министерство. Но тя е напълно объркана – иначе не може да се обясни охотата, с която се явява на телевизионния екран и ръси баналности – колко добре се чувства и пр. Някои празноглавци пък продължават да спекулират с броя на полицаите – те били два пъти повече, отколкото армията ни. Да де, обаче, докато „армията“ участва единствено в ритуални и порядъчно безсмислени учения, полицията е на фронтовата линия. Знаете коя.

Сега, докато слуша крясъците „Българите на сапун“, Бъчварова сигурно ще решава и съдбата на полицайката Анна Витанова. Хора като нея изобщо не могат да прогледнат в тази жена.

За мотивите й да не говорим. И като нищо може да я уволни – особено като се знае, че предаността й към Бойко е подсладена и с няколко здрави глътки вярност към реформаторите и тяхната бригада от „протестъри“. Навремето тъкмо те съчиниха няколко мазни лъжи за Анна – включително и тази, че е била на мероприятие на БСП на Бузлуджа. Типично в стилистиката на посткомунистическите копелета. Не е лошо социоложката Бъчварова да направи едно бързо допитване между полицаите какво мислят те за Анна. Резултатите ще я уплашат дори повече от крясъците „Българите на сапун“.

А Анна, може би без дори докрай да го съзнава, изрази паролата на Българския Гняв, когато каза: „Само да ни развържат ръцете.“

Ако толкова са раздразнени от тези думи, политиците нека да развържат собствените си ръце – или поне въображението си, за да прогледнат най-после какво ни носи Бъдещето.

Кеворк Кеворкян