Опустошенията от тропическите циклони, а и от земетресения като последното в Индонезия, достигнаха нови измерения в последните години.

Според учени тези катаклизми са свързани едни с други и тепърва предстоят още, пише 24 часа.

Връзката помежду им е в забавянето на въртенето на Земята около нейната ос. Хипотезата изказаха двама учени в списание Geophysical Research Letters. Роджър Билам от университета в Колорадо и Ребека Бендик от университета в Монтана смятат, че 2018-а е била година на трусовете и циклоните именно заради този феномен.

Билам и Бендик проучили всички земетресения с магнитуд 7 и повече по Рихтер, разтърсили планетата от 1900 г. до днес. Установили, че на всеки 32 години големите земетресения се учестяват.

Единствената промяна в такъв период имало и въртенето на земята около оста ѝ.

“Първоначално тази връзка ни изглеждаше невероятна, но като помислихме повече върху нея, тя стана по-ясна. Известно е, че Земята преминава през редовни десетгодишни периоди на забавяне на скоростта ѝ на въртене. Наред с това обаче скоростта ѝ може да бъде повлияна дори от климатични промени, като силни циклони или активирането на топлото океанско течение Ел Ниньо например”, казва Бендик пред сп. “Сайънс”.

В центъра на Земята има твърдо вътрешно ядро от желязо и никел, след това е разположено външно ядро от течни желязо и никел, след него е течната мантия на Земята и най-отгоре идва твърдата земна кора.

Макар да не дават обяснение защо, според Билам и Бендик често земната мантия се приближава с малко до земната кора. Това променя движението на вътрешното течно ядро на Земята. От своя страна това повлиява върху магнитното поле на Земята, което предизвиква промяна и на скоростта на въртене на Земята и променя дължината на деня с няколко милисекунди. През последните 4 години става именно това и Земята забавя скоростта си на въртене.

През тази година е завършил 5-годишният цикъл на забавено въртене на Земята и това е било причина за нарастващ брой силни земетресения, като вместо обичайните 15-20 за година те са достигнали 25-30.

Много от тях са се случили на места, на които не живеят хора. Двамата учени припомнят и че степента на разрушителния ефект и броят на човешките жертви вследствие на земетресенията зависи от подготвеността на съответните страни, където те се случват. Така например земетресението от 7-а степен в Хаити през 2010 г. отне живота на над 100 000 души, а трус от 9-а степен в Япония през 2011 г. уби 18 000 души. Причината е в по-доброто строителство и подготвеността на японците. Успоредно с учестяването на трусовете се учестяват и циклоните.

За тях пък вина има глобалното затопляне. То вече нанася такива щети, че премиерът на Фиджи предупреди, че държавата му може да изчезне, погубена от незапомнени бури. Франк Байнимарама алармира, че в резултат от климатичните промени родината му навлиза в “плашеща нова епоха”. Тихоокеанската островна държава е в постоянна борба за оцеляване, тъй като климатичните промени водят след себе си непрестанно смъртоносни циклони, които стават все по-свирепи.

Климатът на планетата се променя през цялото време, но последният период на затопляне настъпва по-бързо от всякога. Промените могат да доведат до недостиг на питейна вода, да нарушат баланса в производството на храни и да увеличат броя на жертвите от наводнения, бури, горещи вълни и жестока суша. Смята се, че промените водят и до нарастването на честотата на зараждане на екстремни явления на времето, макар че засега е трудно да се свърже конкретно всяко от тях с глобалното затопляне.

До 2100 година Земята може да се затопли с допълнителни 15%, а това е значително повече от най-мрачните прогнози на експертите на ООН, констатира пък най-ново проучване, цитирано от Ройтерс и Франс прес. Прогнозите на Междуправителствената експертна група по изменение на климата излезе с публикация още през 2014 г., в която описа няколко сценария за промените в климата в края на XXI в. Те са в пряка зависимост от изпусканите в атмосферата емисии от газове с парников ефект. Най-мрачният сценарий на експертите предвижда повишаване на глобалните температури между 3,2 и 5,9 градуса до 2100 г. в сравнение с прединдустриалния период.

Но климатолозите Патрик Браун и Кен Калдейра от Станфордския университет твърдят сега в свое изследване, че “климатичното затопляне значително ще превиши най-песимистичните сценарии, които се разглеждаха досега”. Това означава, че вредните емисии газове ще трябва да се намалят в значително в по-големи обеми, за да се постигне набелязаната цел от ООН климатичното затопляне да остане под 2° по Целзий. Според американските учени “най-вероятното повишение на глобалните температури ще бъде с 0,5 градуса по-високо от най-песимистичните сценарии досега”.

Това се потвърждава и от родни климатолози. В България, а и на цялата територия на Западните Балкани в близко бъдеще температурите ще се повишат с 1,2 градуса, а до края на века може да скочат драстично с 5 градуса, показва проучване на Съвета за регионално сътрудничество. Анализите на климатичните промени в региона потвърждавали, че здравето на хората, сигурността и качеството на живот до голяма степен се влияят от природните бедствия и вредите от климатичните условия.

Данните за климатичните промени в Западните Балкани показват разпространение на субтропичния климат на север.

Времето в крайморските и южните райони ще става все по-горещо и сухо през летния сезон, чиято продължителност се очаква да нарасне с един до два месеца до края на века. В момента субтропичният пояс е над Северна Африка.

Скочат ли обаче драстично градусите, и у нас ще се садят предимно субтропични култури, устойчиви на горещините, като маслини, нар, бадеми, дафинов лист. Според български специалисти покачването на температурата поставя на преден план въпроса за напоителната система у нас, която трябва да се реорганизира.

Необходими са промени в поливните норми и увеличаване броя на поливките. Само така при жегите ще могат да оцелеят традиционни български култури като розовия домат.

От края на 90-те години на миналия век в цяла Европа е по-топло. В България е по-топло с 1,2° в Северна България през зимата. В Южна България през лятото температурите са се повишили с между 1 и 3 десети. Различните райони по различен начин реагират на температурата. Най-притеснителното е, че през последните 20 г. температурата се покачва много бързо.

Пеперудата на Лоренц - една от трите теории на XX век

“Пеперудата на Лоренц е изключително интересен феномен. Науката на XX век ще бъде запомнена с три теории - на относителността, квантовата теория и теорията на хаоса. Феноменът, известен като теория на хаоса или маха на пеперудата, е познат и като зависимост на чувствителните системи от началните условия. Съвсем малки изменения в началните условия могат в дългосрочен план да доведат до драстични промени.” Това обяснява климатологът от Софийския университет проф. Георги Рачев.

Теорията на хаоса и чувствителната зависимост от началните условия са описани за първи път от Поан Каре през 1890 г. Съвсем скоро през 1963 г. американският математик и метеоролог Едуард Лоренц формулира “ефекта на пеперудата”. Откритието на Лоренц опровергава съществуващата дотогава представа, че всички процеси в света са подчинени на строги закони, а причините съответстват точно на последствията. Според Лоренц една малка променлива в дадена нелинейна система може да доведе до големи амплитуди в състоянието ѝ на много по-късен етап.

Ефектът на пеперудата е идеята, че махът на крилете на една пеперуда, намираща се в Бразилия, Сингапур или Индонезия, може да доведе до промени в атмосферата, и то такива, че след няколко седмици да предизвика ураган или торнадо в Северна Каролина или във Флорида.

Според проф. Рачев има интересни предположения, че идеята на Лоренц е породена от разказа на Рей Бредбъри “Гръмна гръм”.В него ловец на динозаври се отправя в миналото, но нарушава правилата и по невнимание стъпква малка пеперуда. Прибирайки се в настоящето, той открива, че гибелта на тази малка пеперуда е довела до значитени промени в настоящето, в което той се връща.

Откритието на Лоренц е едно от най-авторитетните свидетелства, че светът около нас е напълно непредвидим и непредсказуем във всичките свои закономерности и техни последствия. “Независимо от динамичния характер на земната климатична система през последните 550 милиона години средната температура на земната повърхност никога не е била по-ниска от 8 градуса и по-висока от 10 градуса в сравнение с настоящето. И това се случва, при положение че климатичната система е изключително динамична, чувствителна към малки изменения и се влияе от множество най-различни фактори”, казва още проф. Рачев.

Затова не е трудно да се разбере защо при хаотично протичащите процеси в климатичната система е невъзможно да се правят дългосрочни прогнози на климата. Следвайки ефекта на пеперудата, Лоренц определя съвременния климат като сравнително устойчив и зависещ от началните условия при неизменни външни фактори - слънце, количеството слънчева радиация, движението на Земята около Слънцето, въртенето около собствената ѝ ос и т.н. В теорията на климата се допуска и фактът, че при същите тези условия, които наблюдаваме сега, може да съществува и друго разпределение на климатичните пояси, например по-голям екваториален пояс за сметка на умерения и т.н., но винаги има определено равновесие.